Пневмоника

Пневматична струйна техника или Пневмоника е област от пневматичната техника, която обхваща приемането, предаването и преработването на информация чрез въздушни или газови течения. Чрез пневматична струйна техника се получават всички основни логически операции за синтез на системи за автоматично управление, както и чувствителни елементи за събиране на първична технологична информация. Пневматичната струйна техника се характеризира с миниатюрност на елементите, дълготрайност, устойчивост срещу различни смущения. Приложение – при автоматично управление на машини, технологични процеси и други. Могат да се реализират различни логически схеми като „И“, „ИЛИ“, тригери и други, както и аналогови елементи.

Принцип на работа

Струйните елементи могат да използват различни известни хидро-аеродинамични ефекти:

• Взаимодействие между перпендикулярни струи
• Взаимодействие между насрещни струи
• Взаимодействие между струи и твърди повърхнини (например ефект на Коанда)
• Взаимодействие между струи и вихрови течения
• Взаимодействие между струи и пластини
• Турболизиране на ламинарна струя

Усилвател

Пневматичен (струен) усилвател Патент САЩ #4 000 757.

Показан е начина на работа на струйния усилвател. Флуида, който се подава може да бъде въздух, вода или други се подава от долу. Налягането, което се подава към управляващите входове C₁ или C₂ отклонява основния поток, така че той излиза или от изход O₁ или от O₂. Потокът, който се подава на управляващите входове може да е много по-слаб от основния поток.

Производство

Каналите в елементите със струйна логика се изработват чрез фрезоване, ецване или шприцване.

Предимства и недостатъци

Предимства

Основните предимства на тези елементи са висока надежност и нечувствителност към топлинни промени, йонизиращо лъчение и вибрации. Няма подвижни части като други пневматични и хидравлични елементи и не се износва. Поради това са намерили приложение в самолетостроене и космическа техника, военна техника и медицина.

Недостатъци

Недостатък е много ниската скорост на работа спрямо електронните елементи.

Развитие в България

В България работата в тази област първо започва в Института по техническа кибернетика при БАН през 1964 г. с извършване на проучване за възможностите на флуидиката.