Побирчия

длъжност във Втората българска държава

Побирчѝя е провинциален служител по време на Втората българска държава – XIII-XIV век. Неговата длъжност е да събира данъци.[1]

Длъжността се споменава в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1348 г. и в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3473.