Побити камъни
Побитите камъни (до 29 юни 1942 г. – Дикилиташ, букв. от турски – „побити камъни“)[1] са скални образувания, разположени във Варненска област.
| Защитена местност „Побити камъни“ | |
 Побитите камъни | |
| Информация | |
|---|---|
  | |
| Местоположение |  България |
| Данни | |
| Площ | 253.3 хектара |
| Създаден | 17 юли 1995 г. |
| Защитена местност „Побити камъни“ в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеРазположени са на 18 km западно от Варна, от двете страни на главния път Варна – София, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново. Административно се отнасят към община Аксаково. Разпределени са на 18 големи и малки групи на площ от 7 km2.
Описание
редактиранеПредставляват варовикови колони с различна височина – от 5 до 7 m, дебелина – от 0,3 до 3 m и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 m.
През 1995 г. са категоризирани като защитена местност с от площ 253,3 хектара.[2]
Произход
редактиранеЗа произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др. За да бъдат опазени, през 1937 г. са обявени за природна забележителност.
Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години. Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости, стратиграфският обхват на образуванията е определен в рамките на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).
Други
редактиранеНа Побитите камъни е наречена улица в квартал „Димитър Миленков“ в София (Карта).
Галерия
редактиране
Източници
редактиране- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 168.
- ↑ Побити камъни // Изпълнителна агенция по околна среда. Посетен на 2023-03-20.
Литература
редактиране- Мандов, Георги. Геоложката история на Земята. София, Наука и изкуство, 1986. с. 189 - 191.
- Начев, И. К.; Мандев, П. Д.; Желев, С. К. Побитите камъни - водораслови биохерми // Списание на Българското геологическо дружество 47 (3). 1986. с. 1 – 12.
- Начев, И. К. Начев, Ч. „Побитите камъни“ – бактериално-водораслови колони. София, Артик, 2001, с. 111.
- Памукчиев, Ангел. Нов поглед върху феномена „Побитите камъни“ (Дикилиташ), Варненско // Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski". Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 90 (1). 1999. с. 10 - 26. Посетен на 7 април 2024.
- Радев, Васил Г. Дикилиташките стълбове от биогенетична гледна точка // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет. Книга 3 - Естествена история; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique. Livre 3 - Sciences naturelles 35 (3). 1939. с. 201-224. Посетен на 9 април 2024.
- Талев, Братислав. Пътуване в геологията. София, Народна младеж, 1978. с. 106-108.
- Spratt, Thomas Abel Brimage. On the Geology of Varna, and the Neighbouring parts of Bulgaria // Quarterly Journal of the Geological Society. 1857. с. 73-83. Посетен на 7 април 2024.
- Toula, Franz. Geologische Untersuchungen im östlichen Balkan und in den angrenzenden Gebieten // Denkschriften der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe (57). 1890. с. 366 – 377. Посетен на 7 април 2024.
Външни препратки
редактиране- Виктор Тепляков открива за света Побитите камъни, в „Морски вестник“
- По време на Кримската война полк. Хамилтън преоткрива за света Побитите камъни, в „Морски вестник“
- Побити камъни – Любомир Димитров Архив на оригинала от 2007-05-17 в Wayback Machine.