Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Побит камък.

Побит камък е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

Побит камък
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
2 Понижение (НСИ)
Землище 3,946 km²
Надм. височина 1405 m
Пощ. код 2554
Тел. код -
МПС код КН
ЕКАТТЕ 56887
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

ИмеРедактиране

Името си селото носи от високия камък, забит в местността „Рамнище“, който служел като пътна маркировка.

ПреименуванеРедактиране

Селото се е наричало Побиен камик до месец януари 1966 година, когато влиза в сила решение на Народното събрание за преименуване на селото в Побит камък.[1]

ГеографияРедактиране

Село Побит камък се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по източните склонове на Милевска планина. Разположено е между 1350 и 1500 метра надморска височина.[2] Селото е пръснато от двете страни на река Метохийска. Почвите тук са кафяви горски.

КлиматРедактиране

Средната температура на въздуха през януари е -2 °C, а през юли 20 °C. Климатът е умереноконтинентален. Селото се намира в планинската климатична област. Средното количество на валежите през януари и през юли е равно на 150 мм. Градобитността е по-интензивна.

Флора и фаунаРедактиране

Районът на Побит камък спада към Евросибирската фаунистична подобласт. От дърветата преобладават букът, дъбът и елата. Има и много различни видове храстова растителност. Лисицата и сърната са типични представители от животните.

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Следите от рудодобив на множество места свидетелстват, че селището е възникнало като рударско.

Махала ЦарицаРедактиране

Царица е бивше село, присъединено към Побит камък през 1951 г.[3]

ЛегендаРедактиране

Съществува легенда-предание затова, че бившето село Царица носи името си от времето на Елена Драгаш – съпруга на Константин XI Палеолог (края на XV в.).Минавайки по тези места царица Елена спряля със свитата си да си почине и оттогава мястото и селището носят името Царица.

НаселениеРедактиране

Царица
година 1881 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946
население 112 78 102 106 104 47 57 72 51
Източници: Национален статистически институт[4]

Последствия от Ньойския договорРедактиране

След подписването на Ньойския мирен договор през 1919 година, част от махалите на селото остават в Югославия.[5] Днес те са част от село Божица.

НаселениеРедактиране

Побит камък
година 1881 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
население 152 124 145 130 149 134 143 215 160 109 50 16 14 13 6 2
Източници: Национален статистически институт[6]

РелигииРедактиране

Село Побит камък принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

ИнфраструктураРедактиране

Пътят за Побит камък е черен, отклоняващ се преди Долно Кобиле от пътя Трекляно – Средорек – Уши. Пътищата в селото също са черни. Има ток и вода.

АдминистрацияРедактиране

Селото е разпръснат тип, образувано от 6 махали: Клинчарска, Матеинска, Филиповска, Якимова, Джорджина и Царица (бивше село, присъединено през 1951 г.). Побит камък се управлява от кмета на Трекляно.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Оброк „Свети Илия“. Намира се в местността Побиен камик. Мястото е отбелязано с каменна плоча с трапецовидна форма с височина 1,04 м и ширина 0,42 – 0,64 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 32 Х 33 см, а под него е издълбан едноредов надпис с ширина 36 см и височина на буквите – 4 см.: „ТРИЧА МАСТОРЪ“.
  • Оброк „Свети Илия“-2. Намира се на около 300 метра северозападно от оброка „Свети Илия“, в местността Валог, под вековно дърво. Представлява каменна плоча с височина 0,85 м и ширина 0,49 – 0,56 м. На лицевата страна е издълбан кръст с размери 35 Х 42 см, а под него година ІРІІ.

ЛичностиРедактиране

  • Стамен Манасиев – род.1922 г. – майстор строител.
  • Боне Михайлов – (1923 г. – 2009 г.) – майстор строител. Взел участие в изграждането на десетки индустриални обекти на територията на страната и в Близкия изток. Герой на Социалистическия труд.
  • Асен Гонев Джокев – майстор строител. Работил в Африка, Зап.Германия.Като пенсионер намира призвание в изграждането на чешми край пътищата, кътове за отмора и пр.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Захариев, Йордан. „Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище“, София, 1918 г., изд. БАН., с.284 – 286 и 451 – 455;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.513;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – „Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище“., Велико Търново, изд. „Фабер“, 2002 г., с.33 – 34;
  • Атлас „География и икономика“ 10 клас, издателство Датамап