Повърхността на Рош е специална повърхност, ограждаща всяка от звездите в една двойна звездна система, в която веществото е гравитационно свързано със съответната звезда. Повърхността е кръстена в чест на френския астроном Едуар Рош.

Триизмерно представяне на повърхността на Рош. Долното изображение е сечение на повърхността на Рош с равнина, минаваща през центровете на двете звезди. По-голямата звезда има по-голяма повърхност на Рош, а по-малката е на звезда с двойно по-малка маса. Двете повърхности се пресичат в първата точка на Лагранж, L1

Повърхността на Рош има капковидна форма, с връх (апекс), насочен към другата звезда (върхът на „капката“ съвпада с първата точка на Лагранж, наричана още L1). Ако звезда в краен еволюционен стадий се раздуе, ставайки по-голяма от своята повърхност на Рош, веществото извън нея попада в повърхността на Рош на другата звезда през точката на Лагранж..[1]

Повърхността на Рош не бива да се бърка с границата на Рош, която представлява разстоянието от едно тяло, под което друго тяло бива разкъсвано от приливните сили на първото.

Източници редактиране

  1. Paczynski, B. Evolutionary Processes in Close Binary Systems // Annual Review of Astronomy and Astrophysics 9. 1971. DOI:10.1146/annurev.aa.09.090171.001151. с. 183 – 208.