Погребване на жив

Погребване на жив е вид смъртно наказание, но е възможно да е и нещастно стечение на обстоятелства в резултат от злополука (например при срутване на сгради, затрупване в мини и т.н.). Също така има случаи когато са организирани погребения на живи, смятани погрешно за мъртви (например в състояние на летаргия). Страхът от погребване на жив се означава като тафофобия и е една от най-честите човешки фобии.

Антоан-Жозеф Вирц (1806—1865). Преждевременно погребение (1854)

Японски войници закопават живи китайци по време на японските военни престъпления в Нанкин – 1937/38 г.

Този вид смъртно наказание е добре познат в Древния Рим. Например, девицата-весталка нарушила своя обет за девственост е погребвана жива с храна и вода за един ден. Много раннохристиянски мъченици са били екзекутирани заровени живи. В Запорожката Сеч убиецът е бил погребван жив в ковчега с жертвата.

От случайните погребения на живи най-известния случай в историята датира от 1344 г. когато италианския поет Франческо Петрарка изпада в летаргия, и е сметнат за мъртъв, след което лежи в това състояние 20 часа (според италианския закон по това време преди да се погребват мъртвите е трябвало да измине траур в рамките на поне един ден от настъпването на смъртта), а след като се е пробудил е шокирал всички присъстващи на опелото. Дори през 20 и 21 век са отбелязани лекарски грешки когато погрешно е констатирана смъртта, след което „мъртвите“ се пробуждат.