Подгумер

българско село

Подгумер е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София-град.

Подгумер
Общи данни
Население 846 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,644 km²
Надм. височина 570 m, 563 m
Пощ. код 1221
Тел. код 02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 57011
Администрация
Държава България
Област София
Община
   кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Подгумер
Валери Динчев
(СДС, ДСБ)
Подгумер в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Подгумер се намира в северната част на Софийското поле, в подножието на Стара планина. На 13 km е от центъра на гр. София.

ИсторияРедактиране

В 5 век пр.н.е. в околностите на село Подгумер са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят във времето, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в околностите на Софийско нахлуват племената татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската.

Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно, тук се заселили и други хора, които се наричали „пришълци“. Така се създало името на с. Подгумер от Под и Гумер.

Най-ранното споменаване на селото е от 1420 г. като Понкумир, по-късно като Бонгумир, и Подгумир. Най-ранното споменаване на съвременното название, Подгумер, е от 1728 г. [1]

Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерският манастир, в който често отсядал дякон Левски.

От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Край селото в края на ул. Св. Димитър" е разположен Дом за възрастни с умствена изостаналост, който се намира на територията на средновековния Подгумерски манастир „Св. Димитър“, част от Софийската Мала света гора.[2]

ДругиРедактиране

През 2004 – 2005 г. Подгумер става известен покрай филма на Андрей ПауновГеорги и пеперудите“, посветен на Дома за възрастни с умствена изостаналост в селото, неговите обитатели и директора му Георги Лулчев[3]. Филмът печели голямата награда „Сребърен вълк“ на фестивала за документално кино в Амстердам, след което е прожектиран с голям успех в избрани кина из Европа и на ред международни кинофоруми. Печели призове в Загреб, Краков, Сараево, Пловдив, Берлин, Триест.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. А.М. Чолева-Димитрова, Селищни имена от Югозападна България, Пенсофт, 2002, ISBN 9789546421685
  2. Подгумерски манастир „Св. Димитър“
  3. „Георги и пеперудите“

Външни препраткиРедактиране