Подмоле
Тази статия е за охридското село. За битолското вижте Подмол.
Подмоле или Подмолие (тъй като л е палатализиран, се среща и изписване Подмолье, на македонска литературна норма: Подмоље) е село в община Охрид на Северна Македония.
| Подмоле Подмоље | |
| — село — | |
  Подмоле | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 822 m |
| Население | 331 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | ОН |
| Подмоле в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на брега на Охридското езеро, на 7 километра северозападно от Охрид по пътя към Струга.
История редактиране
На 1 km източно от Подмоле, в местността Кория – Манастирище, са открити следи от култови сгради. Вероятно, съдейки и по името на местността, тук е имало стар манастир. На 1 km североизточно от Кория и на 2 km от Подмоле в местността Селище, малка котловина, има остатъци от старо селище и еднокорабна църква и средновековен некропол в южната ѝ част.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Подмолие е посочено като село с 10 домакинства с 36 жители българи.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години Подмол чифлик има 2 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Подмолье е населявано от 40 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Подмоле е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[5]
В началото на ΧΧ век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подмолие има 48 българи екзархисти.[6]
В 1934 година е изградена църквата „Св. св. Константин и Елена“.[1][7]
Според преброяването от 2002 година селото има 331 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 325 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Бележки редактиране
- ↑ а б Цркви и манастири во Охридско // МИА, 16 септември 2016. Архивиран от оригинала на 2017-07-29. Посетен на 30 юли 2017.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007