„Подуяне“ или „Подуене“ е район на Столичната община. Той включва кварталите „Подуяне“, „Васил Левски“ (разделен на „Васил Левски“, „Левски-В“ и „Левски-Г“), „Хаджи Димитър“, „Стефан Караджа“, „Сухата река“ и „Малашевци“, както и Научно-производствена зона Хаджи Димитър (НПЗ Хаджи Димитър). Граници на района са Владайската река на северозапад; ж.п. линията Централна гара - Подуяне на юг; на изток-югоизток ул. „Георги Спасов“, ул. „Витиня“, ул. „Стоян Попов“, ул. „528-ма“, ул. „Летоструй“, бул. „Източна тангента“ и бул. Ботевградско шосе“; а на североизток бул. „Владимир Вазов“ и границата на „Левски-Г“ и Малашевските гробища с район „Кремиковци“.[2]

Подуяне
район на Столична община
Разположение на Подуяне в Столична общинаРазположение на Подуяне в Столична община
СтранаFlag of Bulgaria.svg България
Население82 564 [1] души (2022)
КметЕва Митова
(ГЕРБ)
Подуяне в Общомедия

Подуяне е едно от първите присъединили се села към новата столица с Указ №1118 от 16.03.1881 год.[3] Празник на района е 1 юни.

Подуенското кръстовище

ИсторияРедактиране

Най-ранните писмени сведения за Подуяне се намират в турските данъчни регистри от периода 1447 – 1480 г. Подуяне е бивше село, присъединено към столицата още през 1881 г. – споменава се в творбите на Елин Пелин. През 20-те години на XX век се създават кварталите „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“ и бързо се застрояват с къщи на преселници, главно от Северозападна България. Това е оставило следа в наименованието на някои улици в района („Тодорини кукли“, „Петрохан“ и др.).

Териториална структураРедактиране

Район „Подуяне“ от всички страни е обграден с жп линии. Основно значение има международната жп магистрала, която разделя района от Центъра. През района преминават две реки – Перловската и Слатинската, а Владайската река е граница с район „Сердика“. Бул. „Владимир Вазов“, който минава по Перловската река, разделя района на две части:

Слатинската река разделя кв. „Сухата река“ от кв. „Васил Левски“, а бул. „Владимир Вазов“ разделя кв. „Левски“ на две части – „В“ и „Г“.

Подуяне се състои от два „смесени“ (с блокове и къщи) жилищни комплекса – „Хаджи Димитър“ и „Сухата река“, един изцяло блоков жилищен комплекс – „Левски“ (В и Г) и един квартал от къщи – „Васил Левски“. Кв. „Подуяне“ е естествено свързан със „Сухата река“ и може да се води негова първа част, особено след презастрояването от 90-те години на XX век и предстоящата модернизация, а ж.к. „Стефан Караджа“ представлява трета част на „Хаджи Димитър“. Останалите две части, разделени главно от ул. „Макгахан“, са по-старата „бяла“ част (блокове от 70-те и началото на 80-те години на XX век) и по-новата „цветна“ част (блокове от средата на 80-те години на XX век).

НаселениеРедактиране

Районът е трети в столицата по население – 82 564 жители (към 2012 г.), след „Люлин“ и „Младост“. Съответно в „Хаджи Димитър“ живеят 25 000, в „Сухата река“, заедно с кв. „Подуяне“ – 25 000, в ж.к. „Левски“ (В и Г) – 15 000 и в кв. „Левски“ – 10 000.

В квартал „Подуяне“ се намира православният храм „Св. Богородица“. В квартал „Хаджи Димитър“ се намира православният храм „Св. Димитър“.

Възрастова структураРедактиране

Сравнително застаряла:

  • в подтрудоспособна възраст: 16,3% от населението (при 14,7% общо за София) въпреки заселването на студенти и млади хора от страната;
  • в трудоспособна възраст: 64,8% от населението (при 63% за София);
  • в надтрудоспособна възраст: 18,9% от населението (при 22,3% за София).

Етническа структураРедактиране

райони общо-д. възрастова структура – % образователна структура – % етническа структура – % икон. а-ст-% б-ца-%
подтр. в-ст тр. в-ст надтр. в-ст висше полув. ср. осн. начално незав. начално българи турци роми други
София 1170842 14,7 63,0 22,3 21,8 5,5 42,2 14,6 5,8 4,0 96,0 0,5 1,5 1,2 49,1 4,5
Подуяне 75004 16,3 64,8 18,9 15,1 5,7 46,7 15,5 6,4 4,3 97,4 0,6 1,0 0,7 52,8 4,5

Източник: София в числа, НСИ, 2003

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 76 672 100.00
Българи 67 207 87.65
Турци 361 0.47
Цигани 431 0.56
Други 370 0.48
Не се самоопределят 489 0.63
Не отговорили 7814 10.19

Образователна инфраструктураРедактиране

В района има Артколеж и 11 училища:

  • 4 средни – 24 СУ „Пейо Крачолов Яворов“, 44 СУ „Неофит Бозвели“, 95 СУ „Професор Иван Шишманов“, 130 СУ „Стефан Караджа“ и 166 „Васил Левски“ (спортно);
  • 7 основни – 42 ОУ „Хаджи Димитър“, 49 ОУ „Бенито Хуарес“, 106 ОУ „Григорий Цамблак“, 124 ОУ „Васил Левски“, 143 ОУ „Георги Бенковски“ и 199 ОУ „Свети Апостол Йоан Богослов“
  • 3 ОДЗ, 9 детски градини и 2 детски ясли, 117 ЦДГ на ул. „Ботьо Петков“ е открита през 1963 г.
  • Читалище НЧ „Възраждане“, основано през 1928 г.

Търговска и развлекателна инфраструктураРедактиране

В района има магазини: „Билла“, „Фантастико“, „Домко“, „Практис“, „Т-Маркет", „Зора“, „Кауфланд“, два базара – „Герена“ и „Поли“, два пазара за плодове и зеленчуци – „Герена“ и „Хаджи Димитър“. Също така се помещават и Бизнес център „Стефан Караджа“ и Балкан Стар.

На границата на район Подуяне и Кремиковци има магазини „Техмарт“ (бивш „Техномаркет“), „HomeMax“, Inter cars (бивш хранителен магазин Roda megamarket) и ресторант KFC Drive Thru. Има и плувно-развлекателен комплекс „Варадеро“ с налични 1 голям и 2 малки басейна и водна пързалка.

Здравна инфраструктураРедактиране

В района има 2 ДКЦ-та: бившите 23-та и 18-а поликлиники. Районът се обслужва от МБАЛ „Царица Йоана“ (бивш ИСУЛ).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Сайт на район Подуяне