Под (дем Воден)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За долната част на стая вижте под.

Под (на гръцки: Φλαμουριά, Фламурия, до 1928 година Πόδος, Подос[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония с 650 жители (2001).

Под
Φλαμουριά
— село —
Изглед към село Под
Изглед към село Под
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Каракамен
Надм. височина 260 m
Население 650 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 10 километра южно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Писмо от гръцката община в Под от 18 февруари 1904 година, утвърждаващо нейния елинизъм.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подос (Podos), Воденска епархия, живеят 112 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пот (Pote) е посочено като село във Воденска каза с 62 домакинства и 300 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Под живеят 350 жители българи.[4]

Цялото население на Под е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Под (Pod) има 304 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Под остава в Гърция. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Под е представено като смесено местно-бежанско с 13 бежански семейства и 39 души бежанци.[6] В 1928 година е прекръстено на Фламурия. През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Под
  •   Димитър Кицов (Δημήτριος Κίτσιος), гръцки андартски деец от трети клас[8]
  •   Костадин Цицов (Κωνσταντίνος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, книжар и участник в гръцкия комитет, убит през 1906 година[8]
  •   Христо Кицов (Χρήστος Κίτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит с други членове на гръцкия комитет от Месимер през 1905 година[8]
  •   Христо Цицов (Χρήστος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага гръцките чети, вероятно е син на Костадин Цицов[8]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  8. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)