Поема (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е "повествование в стихове". Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни представители на някоя обществена среда.[1]

Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.[2]

Първоначално терминът "поема" се е отнасял към произведения на митологическия, героическия или дидактическия епос.[3]

Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. "Крали Марко намира брат си и сестра си"), хайдушка ("Стоян и дружината му"), историческа ("Погиването на цар Шишман") и митическа ("Лазар и Петкана").[1]

Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от Христо Ботев и „Грамада“ от Иван Вазов).[1]

Употреба на термина в българския езикРедактиране

Понеже поемата принадлежи към епоса, определението "епическа поема" представлява тавтология.[1]

Българското понятие "поема" не е пълен синоним на английския термин "poem". Английската дума означава "стихотворение"[4], докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове).

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Богданов, Иван. "Поема". // Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993: 282.
  2. Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред. Словарь литературоведческих терминов. Москва: Просвещение, 1974. с. 286.
  3. Николюкин, А. Н., гл. ред. Литературная энциклопедия терминов и понятий. Москва: Интелвак, 2001. с. 781–782.
  4. Фаулър, Роджър. Речник на съвременните литературни термини. София: Наука и изкуство, 1993, с. 175.