През 1894 г. на 5 юли гр. Котел е опожарен. Изгаря изцяло 3/4 от него. Причината е опит на дете да провери дали гори спиртът.

Къщите са с дървена конструкция. Запалват се неспасяемо. Сиянието от пожара се вижда в околните селища, забелязва се дори и в Сливен. Унищожена е документалната основа за създаване на история на Котел.

Ценна е книгата на Руси Русев от 1976 „Котел – крепост в Балана“, засягаща времето за създаване на крепостна защитна стена срещу предстоящото нападение на кърджалиите Кара Феиз и Индже, които запалват Жеравна (вж песента „В Жеруна огън гори, в Котел хоро играят...“, 1806 г.) В това време там е отседнал с опит в хайдутството Алтънлъ Стоян войвода, родом от Котел, с желание да защити родното място и хората от гибел.

Бойната тактика да се прогонят кърджалиите с нападение над тях успява – Кара Феиз отстъпва, а Индже (Стоян) преосмисля действията си в полза на раята, дори желае среща с Алтънлъ Стоян войвода. Той отказва поради липса на доверие. Постепенно се осъществява връзка на Индже с Добри войвода и др. хайдути, като от насилник се превръща в народен закрилник (вж песента „Заплакала е гората, все за Индже войвода“).

В Котел се пази къщата на Алтънлъ Стоян войвода, на път за местността „Изворите“. За щастие при пожара тя е запазена. След преболедуване Алтънлъ Стоян войвода тръгва с четници за Балкана (вж котленския вариант на песента „Събрала се е дружина“, в която се упоменава какво съдържа хайдушката клетва и какво трябва да се спазва при беда от четниците).

По случай 100 години от пожара в Котел в. „Котленски край“ дава исторически сведения през 1994 г., полезни за възстановяване спомена за миналото на възрожденския град Котел.