Пожар (филм)

„Пожар“ (на японски: 炎上, буквално „възпламеняване“) е японски филм от 1958 година, драма на режисьора Кон Ичикава по негов сценарий в съавторство с Кейджи Хасебе и Нато Вада, базиран на романа на Юкио Мишима „Златният храм“. Главните роли се изпълняват от Раидзо Ичикава, Ганджиро Накамура и Тацуя Накадаи.

Пожар
炎上
Режисьори	Кон Ичикава
Продуценти	Масаичи Нагата
Сценаристи	Кейджи Хасебе Нато Вада Кон Ичикава
Базиран на	„Златният храм“ от Юкио Мишима
В ролите	Раидзо Ичикава Ганджиро Накамура Тацуя Накадаи
Музика	Тоширо Маюдзуми
Оператор	Кадзуо Миягава
Филмово студио	„Дайеи“
Жанр	драма
Премиера	19 август 1958 г. (Япония)
Времетраене	99 минути
Страна	Япония
Език	японски
Външни препратки
IMDb Allmovie

Сюжет

Сюжетът на филма и на романа на Мишима е художествена интерпретация на действителен случай, при който през 1950 година млад будистки монах подпалва известния Златен павилион на храма „Кинкаку-джи“ в Киото. Композицията на филма включва поредица от ретроспекции, описващи историята на главния герой, който в началната сцена е разпитван от следователи като заподозрян за палежа.

Главният герой на филма е Гоичи (в ролята – Раидзо Ичикава), притеснителен заекващ младеж, изпълнен с религиозен идеализъм, който пристига като ученик в един от най-известните будистки храмове на Япония. Гоичи преживява тежко детство – израснал по време на Втората световна война, той се сблъсква с изневерите на майка си, в резултат на които слабохарактерният му баща, провинциален будистки свещеник, заболява и умира. Преди това баща му му предава идеализираните си представи за храма на Златния павилион в Киото, ръководен от Таяма Досен (Ганджиро Накамура), негов приятел от младежките години.

След смъртта на баща си Гоичи пристига в Киото с дадено му от него препоръчително писмо и е приет от Таяма за ученик в храма. Малко по-късно той е посетен от майка си, която настоява да упорства в работата си, за да стане един ден ръководител на храма. Впечатлен от религиозното усърдие на Гоичи, Таяма също проявява особено внимание към него, заплаща за продължаването на образованието му и подсказва, че го разглежда като свой възможен наследник, което предизвиква завистта към Гоичи на други монаси в храма.

Самият Гоичи обаче започва постепенно да се разочарова от своя учител – след първото впечатление на религиозна благочестивост започва да се натрапва и меркантилността на Таяма, който управлява храма – известна в цяла Япония историческа забележителност – като туристическа атракция. Гоичи е шокиран и от недискретната му връзка с местна гейша. Особено възмутен е от вулгарното поведение на американските туристи в храма, като в един инцидент блъска по стълбите на Златния павилион бременната приятелка на американски войник, която помята.

Със средства на Таяма Гоичи посещава лекции извън храма, където се запознава с Тогари (Тацуя Накадаи), циничен осакатен негов състудент. Неочаквано двамата се сприятеляват, но Гоичи е силно объркан както от нихилистичните възгледи на Тогари за света, така и от способността му да съблазнява различни жени, използвайки физическия си недъг.

Изпадайки във все по-тежка психологическа криза, една нощ Гоичи подпалва Златния павилион. По време на следствието той не успява да формулира конкретна причина за действието си. Палежът се превръща в начин да изрази разочарованието и гнева си към света, драстично разминаващ се с идеалистичните му представи.

Гоичи се отнася с безразличие към следствието и осъжданията на майка си и се самоубива, преди да бъде изпратен в затвора.