Пожар (филм)

филм на Кон Ичикава от 1958

„Пожар“ (на японски: 炎上, буквално „възпламеняване“) е японски филм от 1958 година, драма на режисьора Кон Ичикава по негов сценарий в съавторство с Кейджи Хасебе и Нато Вада, базиран на романа на Юкио МишимаЗлатният храм“.[3] Главните роли се изпълняват от Раидзо Ичикава, Ганджиро Накамура и Тацуя Накадаи.[4]

Пожар
炎上
РежисьориКон Ичикава[1]
ПродуцентиМасаичи Нагата
СценаристиКейджи Хасебе[2]
Нато Вада[2]
Кон Ичикава[2]
Базиран на„Златният храм“ от Юкио Мишима
В ролитеРаидзо Ичикава
Ганджиро Накамура
Тацуя Накадаи
МузикаТоширо Маюдзуми
ОператорКадзуо Миягава
Филмово студио„Дайеи“
Жанрдрама
Премиера19 август 1958 г.
(Япония)
Времетраене99 минути
Страна Япония
Езикяпонски
Бюджет20 млн. ¥
Външни препратки
IMDb Allmovie

Сюжетът на филма и на романа на Мишима е художествена интерпретация на действителен случай, при който през 1950 година млад будистки монах подпалва известния Златен павилион на храма „Кинкаку-джи“ в Киото. Композицията на филма включва поредица от ретроспекции, описващи историята на главния герой, който в началната сцена е разпитван от следователи като заподозрян за палежа.

Главният герой на филма е Гоичи (в ролята – Раидзо Ичикава), притеснителен заекващ младеж, изпълнен с религиозен идеализъм, който пристига като ученик в един от най-известните будистки храмове на Япония. Гоичи преживява тежко детство – израснал по време на Втората световна война, той се сблъсква с изневерите на майка си, в резултат на които слабохарактерният му баща, провинциален будистки свещеник, заболява и умира. Преди това баща му му предава идеализираните си представи за храма на Златния павилион в Киото,[5] ръководен от Таяма Досен (Ганджиро Накамура), негов приятел от младежките години.

След смъртта на баща си Гоичи пристига в Киото с дадено му от него препоръчително писмо и е приет от Таяма за ученик в храма. Малко по-късно той е посетен от майка си, която настоява да упорства в работата си, за да стане един ден ръководител на храма. Впечатлен от религиозното усърдие на Гоичи, Таяма също проявява особено внимание към него, заплаща за продължаването на образованието му и подсказва, че го разглежда като свой възможен наследник, което предизвиква завистта към Гоичи на други монаси в храма.

Самият Гоичи обаче започва постепенно да се разочарова от своя учител – след първото впечатление на религиозна благочестивост започва да се натрапва и меркантилността на Таяма, който управлява храма – известна в цяла Япония историческа забележителност – като туристическа атракция. Гоичи е шокиран и от недискретната му връзка с местна гейша. Особено възмутен е от вулгарното поведение на американските туристи в храма, като в един инцидент блъска по стълбите на Златния павилион бременната приятелка на американски войник, която помята.[6]

Със средства на Таяма Гоичи посещава лекции извън храма, където се запознава с Тогари (Тацуя Накадаи), циничен осакатен негов състудент. Неочаквано двамата се сприятеляват, но Гоичи е силно объркан както от нихилистичните възгледи на Тогари за света, така и от способността му да съблазнява различни жени, използвайки физическия си недъг.[6]

Изпадайки във все по-тежка психологическа криза, една нощ Гоичи подпалва Златния павилион. По време на следствието той не успява да формулира конкретна причина за действието си. Палежът се превръща в начин да изрази разочарованието и гнева си към света, драстично разминаващ се с идеалистичните му представи.[6]

Гоичи се отнася с безразличие към следствието и осъжданията на майка си и се самоубива, преди да бъде изпратен в затвора.

  1. www.imdb.com // Посетен на 7 април 2016 г.
  2. а б в Internet Movie Database.
  3. 字通, 日本大百科全書(ニッポニカ),デジタル大辞泉,デジタル大辞泉プラス,IT用語がわかる辞典,普及版. 炎上とは // コトバンク. Посетен на 2022-11-08. (на японски)
  4. Enjô // 1958-08-19. Посетен на 2022-11-08.
  5. Svensson, Arne. Japan (Screen Series). New York, A.S. Barnes, 1971. ISBN 0-498-07654-7. p. 15. (на английски)
  6. а б в japanonfilm. Conflagration / Temple of the Golden Pavilion / Enjo (1958) // Japanonfilm. 2019-02-10. Посетен на 2022-11-08. (на английски)