Полѝлако или Кѝнам (на гръцки: Πολύλακκο; катаревуса: Πολύλακκον, Полилакон; до 1927 г.: Κύναμη, Кинами[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Полилако има население от 77 души (2001).

Полилако
Πολύλακκο
— село —
Гърция
40.2708° с. ш. 21.4583° и. д.
Полилако
Западна Македония
40.2708° с. ш. 21.4583° и. д.
Полилако
Кожанско
40.2708° с. ш. 21.4583° и. д.
Полилако
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина625 m
Население15 души (2021 г.)
Пощенски код500 01

География

редактиране

Селото е разположено на около 7 километра югоизточно от град Неаполи (Ляпчища, Населич). Землището му се простира по дясната (югозападната) страна на река Бистрица.

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Кинам е гръцко село в южния край на Населишката каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кинамо (Kinamo), Сисанийска епархия, живеят 360 гърци.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Кинамъ живеят 250 гърци християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кинам е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 60 къщи.[4]

В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Кинам (Kinam) има 300 гърци патриаршисти.[5] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Κίναμι живеят 325 гърци християни.[6]

В 1911 година е изградена енорийската църква „Свети Николай“, върху основите на по-стар и по-малък храм, изгорял в 1907 година.[7][8] В 1995 църквата пострадва силно от Гревенското земетресение.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кинам остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Кинами (Κύναμη) са регистрирани 339 жители.[9] През 1927 година името на селото е променено на Полилако.

Прекръстени с официален указ местности в община Полилако на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Джами Τζαμί Капетаниос Καπετάνιος[10]
Гетура[11] Γετούρα Докса Δόξα[10] възвишение на С от Полилако[11]
Тепес[11] Τεπές Лофос Λόφος[10] връх на Ю от Полилако (661 m)[11]

Преброявания

редактиране
  • 1913 – 339 жители
  • 1981 – 121 жители
  • 1991 – 91 жители
  • 2001 – 77 жители
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  6. Σπανός, Κώστας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
  7. а б Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  8. Η ΝΕΑΠΟΛΗ // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-02. Посетен на 2 януари 2015.
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  10. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.