Полиоксометалат

Полиоксометалатът (полиоксиметалат) е полиатомен йон, често анион, който съдържа три или повече оксоаниона на преходен метал, свързвани помежду си с кислородни атоми. Някои аниони често се образуват големи и затварени триизмерни мрежи.

Многостенно и топково-пръчково представляние на лантанодиарсенононадекаволфраматния йон

ИсторияРедактиране

Първият полиоксометалат, наречен амониев фосфомолибдат, е открит от Й.Я. Берцелиус през 1826 г.

РеактивностРедактиране

СтруктуриРедактиране

 
Хексахептаконтахектамолибдатен йон, свръхголям полиоксометален йон, състоящ се от 16 петоъгълни дипирамиди и 160 октаедъра
       
Хексамолибдат, Mo6O192- Декаванадат, V10O286− Додекаволфрамат (параволфрамат B), H2M12O4210−[1] Хексатриаконтамолибдат, Mo36O112(H2O)168−
     
Страндбергова структура, HP2Mo5O234- Кегинова структура, XM12O40n- Доусънова структура, X2M18O62n−
       
Андърсънова структура, XM6O24n− Структура на Алман-Уу, XM9O32n− Структура на Уикли-Ямейз, XM10O36n− Структура на Декстър-Силвеъртън, XM12O42n−

Основна мрежаРедактиране

ХетероатомиРедактиране

  • 4-координатни (четиристенни)
  • 6-координатни (осмостени)
  • 8-координатни (квадратни антипризматични)
  • 12-координатни (двадесетостенни)

ИзомерияРедактиране

α-XM12O40n- β-XM12O40n- γ-XM12O40n- δ-XM12O40n- ε-XM12O40n-
         

Октамолибдатът проявява изомерия - алфа и бета.

ИзточнициРедактиране

  1. Генов, Л.; Манева-Петрова, М. „Неорганична химия втора част“ Издателство Мартилен: София, 1993. ISBN 954-598-009-5. с.329-330