Политика на строги икономии

Политиката на строги икономии, или само политика на икономии, е разновидност на икономическа (главно бюджетна) политика на страна, която преживява труден финансов и икономически период (криза, рецесия, депресия).

Подобен курс обикновено се предприема в отговор на редица негативни явления в икономиката, появили се в резултат от криза на свръхпроизводството или криза с рефинансирането на банките и прочее причини. [1]

По отношение на гражданите политиката на строги икономии се изразява в намаляване на заплатите и социалните пакети на служителите в публичния сектор; намаляване на пенсиите, стипендиите, социалните помощи и други социално ориентирани програми с успоредни мерки за увеличаване на фискалните приходи.

Някои теоретици считат, че в съвременната пазарна икономика политиката на строги икономии е считана за неефективно средство за справяне с кризисни явления [2], тъй като води икономиката на страната до състояние на постоянна „дефлационна спирала“. По случая с България след самоналожената политика на валутен съвет бившият премиер Иван Костов, макар да въвежда тази политика през 1997 г., съветва (2017) страната да излезе от ограниченията на валутния съвет.[3]

Често такава политика се основава на политически мотиви, а не на финансови и икономически закони.

Политиката на строги икономии може да се комбинира с други ограничителни мерки, като например замразяване на банкови сметки, ограничения върху износа на капитали, както по време на финансовата криза в Гърция (2010) и др.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране