Отваря главното меню

Полихрон Н. Нейчев е български общественик, историк, учител, член на Върховния македонски комитет.

Полихрон Нейчев
български общественик

Роден
Научна дейност
Област История
Полихрон Нейчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Полихрон Нейчев е роден в 1868 година в Лозенград, днес Къркларели, Турция. В 1893 година завършва история във Висшето училище в София и работи като учител в Първа мъжка гимназия от 1894 до 1899 година. На IV македонски конгрес през юли 1897 година е избран за резервен член на Върховния комитет.[1] Нейчев е подпредседател и председател на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства в България. През юли 1898 година е делегат от варненското дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[2] В 1909 година дарява пари на читалището в родния си Лозенград.

 
Нейчевъ, Полихронъ. Българска история за среднитѣ училища. Трето, поправено издание. София, Печатница Б. Зилберъ, 1905.

Активен деец на Народната партия и от 1907 година издава нейния вестник „Мир“.[3] Автор е на учебник „Българска история за средните училища“ (1899), който претърпява няколко издания.[4] През 1912-1913 година е председател на Изпълнителния комитет на Македоно-одринските братства.[5]

БележкиРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Организации, идеологии и програми на македоно-одринското движение в България (1895 - 1899), в: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 80.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
  3. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 207. ISBN 954321056X
  4. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 55. Посетен на 26 октомври 2013 г.
  5. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 718.