Тази статия е за селото в Битолско. За котловината вижте Полог.

Полог (на македонска литературна норма: Полог) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Полог
Полог
— село —
41.0071° с. ш. 21.6145° и. д.
Полог
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областСелечка планина
Надм. височина928 m
Население0 души (2002)
Пощенски код7225
МПС кодBT
Полог в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в Селечката планина, източно от град Битоля.

История редактиране

В XIX век Полог е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пологъ има 160 жители, всички българи християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Полог е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 17 къщи.[2]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Полог има 128 българи екзархисти.[3]

През 1905 година Георги Ацев разбива край Полог гръцка чета от 10 критянци и 15 милиционери от гъркоманските села.[4] Като отмъщение селото е запалено от гръцките андарти.[5]

Според други данни в началото на XX век селото е патриаршистко. При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Полог, заедно с тези на съседното Ченгел като „гърци“, тъй като са патриаршисти. Жителите на двете села се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи патриаршисти“, те няма да ги приемат.[6]

През ноември 1916 година в селото е създадено българско военно гробище.

Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[7]

Личности редактиране

Родени в Полог
Починали в Полог
  •   Александър Петков Денчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[8]
  •   Ангел Кузов Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
  •   Ангел Найденов Молов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  •   Апостол Павлов Апостолов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[11]
  •   Атанас Николов Златков, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[12]
  •   Васил Петров Ничев, български военен деец, запасен поручик, загинал през Първата световна война[13]
  •   Георги Василев Балев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[14]
  •   Георги Ефтимов Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
  •   Димитър Василев Кожухаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
  •   Димитър Димитров Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
  •   Димитър Колев Чилингиров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[17]
  •   Димитър Нейчев Христов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[18]
  •   Димитър Стефанов Гендов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[19]
  •   Иван Денчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[10]
  •   Юрд. Велков Петров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[20]
  •   Къню Пеев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
  •   Лазар Василев Василев, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[22]
  •   Никола Димитров Влахов, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[14]
  •   Никола Манев Кирев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
  •   Никола Пеев Парашкевов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[24]
  •   Тодор Христов Данаилов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[25]

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212-213.
  5. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 214.
  6. Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007 
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 8
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 2
  10. а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 3, 4
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1а; а.е. 309, л. 4
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 2
  14. а б в ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 22, 23; а.е. 304, л. 17
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 309, л. 22
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70; а.е. 528, л. 18
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 21
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 23
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 22, 23
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 69, 70; оп. 3, а.е. 28, л. 30
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 51
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 20, 21
  25. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 73