Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Битолско. За котловината вижте Полог.

Полог (на македонска литературна норма: Полог) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Полог
Полог
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.0071° с. ш. 21.6145° и. д.
Полог
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Селечка планина
Надм. височина 928 m
Население (2002) 0 души
МПС код BT

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Селечката планина, източно от град Битоля.

ИсторияРедактиране

В XIX век Полог е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пологъ има 160 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Полог има 128 българи екзархисти.[2]

През 1905 година Георги Ацев разбива край Полог гръцка чета от 10 критянци и 15 милиционери от гъркоманските села.[3] Като отмъщение селото е запалено от гръцките андарти.[4]

Според други данни в началото на XX век селото е патриаршистко. При преброяването в 1908 година комисията записва жителите на Полог, заедно с тези на съседното Ченгел като „гърци“, тъй като са патриаршисти. Жителите на двете села се оплакват в Българското търговско агентство в Битоля и заявяват, че не искат да са записани „гърци“, и че ако в новите нуфузи не са записани като „българи патриаршисти“, те няма да ги приемат.[5]

Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[6]

ЛичностиРедактиране

Родени в Полог
Починали в Полог
  •   Александър Петков Денчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[7]
  •   Ангел Кузов Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[8]
  •   Ангел Найденов Молов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[9]
  •   Апостол Павлов Апостолов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
  •   Георги Василев Балев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[11]
  •   Георги Ефтимов Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[12]
  •   Димитър Колев Чилингиров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[13]
  •   Димитър Нейчев Христов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[14]
  •   Димитър Стефанов Гендов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[15]
  •   Иван Денчев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[16]
  •   Юрд. Велков Петров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
  •   Къню Пеев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]
  •   Лазар Василев Василев, български военен деец, полковник, загинал през Първата световна война[19]
  •   Никола Димитров Влахов, български военен деец, запасен подпоручик, загинал през Първата световна война[20]
  •   Никола Манев Кирев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[21]
  •   Никола Пеев Парашкевов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22]
  •   Тодор Христов Данаилов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[23]

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София 1943, с. 212-213.
  4. Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 214.
  5. Воин, Божинов. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Българска академия на науките, 1982. с. 227.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 320, л. 8
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 2
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 3, 4
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70; а.е. 528, л. 18
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 21
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 23
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 209, л. 22, 23
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 69, 70; оп. 3, а.е. 28, л. 30
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 321, л. 51
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 143, л. 20, 21
  23. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 26, 26 а; а.е. 553, л. 73