Отваря главното меню

Полската печурка, още червенушка[3] (Agaricus campestris) е вид гъба от семейство Печуркови (Agaricaceae).

Полска печурка
Agaricus campestris.jpg
Класификация
царство: Fungi Гъби
тип: Basidiomycota Базидиеви гъби
подтип: Agaricomycotina
клас: Agaricomycetes
подклас: Agaricomycetidae
разред: Agaricales
семейство: Agaricaceae Печуркови
род: Agaricus Печурка
вид: Agaricus
campestris
Полска
печурка
Научно наименование
Уикивидове Agaricus campestris
Linnaeus, 1753[1][2]
полска печурка в Общомедия

Съдържание

ОписаниеРедактиране

Тя е бяла, често матово бяла, а понякога жълтее. Покрита е с люспи, които леко покафеняват. Месото е бяло, а по-късно розовее. Всеизвестна и доста консумирана заради вкусното си месо. Много рядко се среща в гората, предимно в градини (през май-септември).

РазпространениеРедактиране

Полската печурка се среща сред полета и тревисти места след дъжд от лятото до есента. Често се появява на тревни площи в крайградските зони. Поради изчезването на превозните средства, теглени от коне, и последвалото намаляване на броя на пасящите коне, появата на изблици от много гъби наведнъж като в миналото вече е рядко събитие.[4] Видът се среща рядко в гористи местности.

Гъбата се среща в Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка, Австралия и Нова Зеландия.[5][6]

ЯдливостРедактиране

Полската печурка се консумира широко, дори и от хора, които обикновено не ядат гъби. Тя може да се сотира, пържи или дори да се нареже и яде сурова в салати. Полската печурка не се отглежда комерсиално, тъй като бързо узрява и има малък срок на годност.[7] На вкус наподобява много на Agaricus bisporus, която се продава в много магазини. Гъбата има смъртоносен двойник – Amanita bisporigera, която е и най-честият виновник за смъртоносно натряване с гъби във Франция.

ИзточнициРедактиране

  1. указано в: Index Fungorum, дата на проверка: 28 февруари 2019
  2. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 1173, BHL Page ID: 359194, reference has role: first description (of a taxon)
  3. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 51.
  4. Mabey R.. Food For Free, A Guide to the Edible Wild Plants of Britain. Fontana/Collins, 1972.
  5. J. H. Maiden. The useful native plants of Australia : Including Tasmania. Turner and Henderson, Sydney, 1889.
  6. The cultural significance of wild mushrooms in San Mateo Huexoyucan, Tlaxcala, Mexico. // Journal of Ethnobiology and Ethnomedicine 10. 2014. DOI:10.1186/1746-4269-10-27. с. 27.
  7. Grigson J.. The Mushroom Feast. London, UK, Penguin, 1975. ISBN 978-0-14-046273-9.