Полска чучулига

вид птица

Полската чучулига[2] (Alauda arvensis) е сравнително едър представител на семейство Чучулигови (Alaudidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes). Дължината на тялото ѝ е около 17 cm, размахът на крилете 35 cm и тежи около 37 гр. Нокътят на задния пръст на краката е дълъг и заострен. По земята ходи, подобно на другите чучулиги, а не подскача. Няма изразен полов диморфизъм. Песента ѝ са мелодични трели, които изпълнява летейки високо, понякога над 100 метра над земната повърхност.

Полска чучулига
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Чучулигови (Alaudidae)
род:Чучулиги (Alauda)
вид:Полска чучулига (A. arvensis)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Полска чучулига в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение редактиране

Среща се в по-голямата част на Европа (включително и България), Азия и северна Африка.

Начин на живот и хранене редактиране

 
Гнездо на полска чучулига

Подобно на повечето видове чучулиги живее предимно на земята. Обитава открити сухи местности. Храни се най-вече с животинска храна, като дребни безгръбначни, червеи, насекоми и др., но понякога приема и растителна храна, семена, кълнове.

Размножаване редактиране

Прави гнездото си на земята. Снася 3 – 5 бели напръскани с кафяви, черни и сиви точки яйца, които имат размери 23х16 mm. Мъти в продължение на 12 – 14 дни. Малките подобно на повечето чучулиги се развиват изключително бързо и напускат гнездото след около 9 – 11 дни. Родителите ги хранят с насекоми.

Допълнителни сведения редактиране

В България е защитен от закона вид.

Източници редактиране

  1. Alauda arvensis (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.