Полски бряст

вид растение

Полският бряст (Ulmus minor) е влаголюбиво широколистно дърво с естествен ареал Европа (без по-северните ѝ ширини и Алпите) до Кавказ, части от Средиземноморието, Мала Азия и Иран до изолирани популации в Средна Азия (Таджикистан). В България полският бряст е разпространен във всички равнини докъм 700 м надморска височина[2] – обикновено край реки и водни басейни, но и при по-сухи условия (за разлика от белия бряст). Ролята му в растителните съобщества, формиращи критично застрашени и застрашени хабитати като „Смесени низинни и крайречни гори и лонгози“,[3] „Гори и храсталаци от полски бряст“[4] и др. е съществена.

Полски бряст
Blismes elm 2007.jpg
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Брястови (Ulmaceae)
род:Бряст (Ulmus)
вид:Полски бряст (U. minor)
Научно наименование
Mill., 1768 г.
Разпространение
Ulmus minor range.svg
Синоними
Полски бряст в Общомедия
[ редактиране ]

ОписаниеРедактиране

Възрастните дървета формират гъста куполовидна корона, кората им е напукана по дължина – на успоредни ръбове или плочки. При благоприятни условия, отделни представители на този бързорастящ вид са способни да достигнат височина над 35 м[5], обиколка на ствола от порядъка на 6,89 м[5] и възраст повече от 4 века;[5] българският Стар бряст в Сливен е известен пример за последното. По стъблата и клонките на младите растения често се формират коркови ребра (силно изпъкнали ръбове) – черта, която отличава Ulmus minor от другите местни видове бряст; още една ярка негова особеност е интензивното издънкообразуване[6], което, в комбинация с висока ефективност при плододаването и относителна непретенциозност дава основание на специалистите да го определят като пионерен вид.[6]

Листата на полския бряст са прости, с последователно разположение. Формата им варира от тясно яйцевидна (основно) през почти кръгла до обратно-яйцевидна, с дръжка до 1,5 см[7] и асиметрична петура с изтòчен връх; от основната ос към всяка половина излизат по 8 – 13 странични жилки, завършващи в двойно назъбен листен ръб.

Цъфтежът е преди разлистване, в самото начало на пролетта. Цветовете на растението са двуполови; изградени са от сраснат околоцветник, който е съставен от няколко дяла. Околоцветникът е тъмночервен на цвят. Във вътрешността на цвета се намират 4 – 5 тичинки и плодник с двуделно близалце.

Плодът представлява крилато орехче (крилатка) – семето е окръжено от дисковидна ципа, спомагаща за лесното разпространение на брястовите плодове чрез вятър или по вода. Крилатките узряват до началото на лятото.

Дървесината на полския бряст е твърда и трайна, поради което дървения материал се използва в мебелопроизводството. До средата на 20 век, преди холандската брястова болест да засегне значителен процент от популациите на вида в Европа, полският бряст е популярен избор при озеленяване на паркови и парково-градски райони заради своите привлекателни физически характеристики, бърз темп на растеж и толерантност към атмосферно замърсяване и различни типове климатични и почвени условия.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Ulmus minor (Mill., 1768). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 юли 2020 г. (на английски)
  2. Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 428, ISBN 978-954-9959-58-1
  3. Росен Цонев, Мариус Димитров. 05G1. // Червена книга на Република България (Електронно издание). БАН & МОСВ. Посетен на 24 декември 2018.
  4. Александър Ташев, Мариус Димитров. 30G1. // Червена книга на Република България (Електронно издание). БАН & МОСВ. Посетен на 24 декември 2018.
  5. а б в ((en)) The thickest, tallest, and oldest field elm trees (Ulmus minor). // MonumentalTrees.com. Посетен на 14 май 2018.
  6. а б ((en)) Caudullo, G., de Rigo, D., 2016. „Ulmus – elms in Europe: distribution, habitat, usage and threats.“ In: San-Miguel-Ayanz, J., de Rigo, D., Caudullo, G., Houston Durrant, T., Mauri, A. (Eds.), European Atlas of Forest Tree Species. Publ. Off. EU, Luxembourg, pp. e01bd40+
  7. Китанов, Б.. Разпознаване и събиране на билки. София, Земиздат, 1987. с. 120.