Полуслятото писане представлява запис на отделни думи, които имат характер на единна, цялостно оформена сложна дума. Изграждащите ги основи са с неравноправно смислово отношение: главна основа – подчинена основа[1], или пък сложните думи са с равноправно смислово значение между основите от типа главна основа – главна основа.[2] Думите се записват, съединени със знак, наречен дефис.

Дефис (съединителна чертица или тиренце) се нарича малкото тире (тире с по-малка дължина). При неговото изписване не се оставя празно място (интервал, шпация) от двете му страни.

Примери:

  • лорд-канцлер, Теодор-Петър, Стела Ангелова-Банкова

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Мурдаров, Владко. Речник на слятото, полуслятото и разделното писане за 21. век. Първо издание. София, „Просвета — София“ АД, 2003. ISBN 954-01-1393-8. с. 19.
  2. Авторски колектив. Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, „Просвета — София“ АД, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 58.