Поляни (дем Мъглен)

Поляни или Поляне (на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, катаревуса: Πολυκάρπιον, Поликарпион, до 1925 година Πόλιανη, Поляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

Поляни
Πολυκάρπη
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 137 m
Население 1049 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Поляни е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 километра югозападно от демовия център Съботско (Аридеа) и на 16 километра северно от Воден (Едеса).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XIX век Поляни е село във Воденска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Поляни (Поляне) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 443 души и 131 домакинства.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Поляни (Polyani) е посочено като село във Воденска каза с 225 къщи и 140 жители българи и 715 помаци.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Поляни живеят 150 българи християни и 1100 българи мохамедани.[4]

Християнското население на Поляни е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Полени (Poleni) има 200 българи екзархисти.[5] В 1909 година в Поляни е открито българско училище.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Поляни (Полjани) има 260 къщи славяни мохамедани и 15 къщи цигани християни.[7] В 1925 година е преименувано на Поликарпи. След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Поляни е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 301 бежански семейства и 1123 души.[8]

В 1981 година селото има 1046 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „бежанско“, като турският език в него е запазен на средно ниво.[9]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1046 1071 1049

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  6. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"