Пол Адам (на френски: Paul Adam) e френски романист, драматург и критик.

Пол Адам
Paul Adam
Портрет на автора от 1904 г. от фотографа Надар
Портрет на автора от 1904 г. от фотографа Надар
Роден 7 декември 1862 г.(1862-12-07)
Починал 2 януари 1920 г. (на 57 г.)
Париж, Франция
Професия романист, критик
Националност французин
Активен период (1885-1920)
Жанр исторически роман, еротика
Направление натурализъм, символизъм
Дебютни творби „Мека плът“ (1885)
Пол Адам в Общомедия

Неговите ранни творби са определяни като произведения на натурализма и символизма. По-късно авторът печели популярност със своите исторически и социални романи.[1]

БиогарфияРедактиране

Дебютира с натуралистичния роман „Мека плът“ (Chair molle, 1885), с който предизвиква скандал. Срещу автора е повдигнат съдебен процес. Вторият роман „Мен“ (Soi, 1886) на писателя е определян за произведение на символизма.[2] Същата година, заедно с Жан Море, издава Le Thé chez Miranda, също пример за ранния символизъм.

Адам създава 2 литературни ревюта: Led Carcan с Жан Ахалберт и Le Symboliste с Море и Густав Кан, които излизат през 1886 г.[1] Следващите художествени творби на Адам включват: „Червените тоги“ (Les robes rouges, 1896) за провинциални магистрати; „Силата на злото“ (La Force du mal, 1896) - книга за лекари; „Тайната на тълпите“ (Le Mystère des foules, 1895), в която се засягат социални проблеми.[2]

От 1899 до 1903 г. Адам пише цикъла „Времето и животът“ (Le Temps et la Vie), който има за цел да опише живота на французите в периода 1800-1830 г.,[1] но е и история за семейството на писателя.[2]

Писателят пътува много по света и написва 2 книги за своите посещения в Америка Vues d’Amérique (1906) и Le Trust (1910). Jeunesse et amours de Manuel Héricourt от 1913 г. е автобиография на Адам, написана като роман.[1]

Френският писател се счита за обновител на историческия роман заради неговите задълбочени психологически анализи на фона на политически и военни събития.[2]

ТворбиРедактиране

  • „Мека плът“ (Chair molle) (1885)
  • „Мен“ (Soi) (1886)
  • Les Demoiselles Goubert (с Жан Море, 1886)
  • Le Thé chez Miranda (с Жан Море, 1886)
  • La glèbe (1887)
  • Les Volontés merveilleuses: Être (1888)
  • Les Volontés merveilleuses: L'essence de soleil (1890)
  • Les Volontés merveilleuses: en décor (1890)
  • L'Époque: Le Vice filial (1891)
  • L'Époque: Robes rouges (1891)
  • L'Époque: Les Cœurs utiles (1892)
  • L'Automne (1893, цензорирана пиеса)
  • Le Conte futur (1893)
  • Critique des mœurs (1893)
  • Les Images sentimentales (1893)
  • Princesses byzantines (1893)
  • La Parade amoureuse (1894)
  • „Тайната на тълпите“ (Le Mystère des foules) (1895)
  • Les Cœurs nouveaux (1896)
    Нови сърца, изд. „Георги Д. Юруков“ (1921), прев. Мара Юрукова
  • „Силата на злото“ (La Force du mal) (1896)
  • L'Année de Clarisse (1897, с илюстрации от Гастон Дарбу)
  • La bataille d'Uhde (1897)
  • Le Vice filial (1898, с илюстрации от Жан Дедин)
  • Времето и животът (Le Temps et la Vie):
  1. La Force (1899)
  2. L'Enfant d'Austerlitz (1901)
  3. La Ruse, 1827 – 1828 (1903)
  4. Au soleil de juillet, 1829 – 1830 (1903)
  • Basile et Sophia (1901)
    Базили и София, изд. „Цвят“ (1921), прев. Николай Райнов
  • Lettres de Malaisie (1898)
  • Le Troupeau de Clarisse (1904)
  • Le Serpent noir (1905)
  • Vues d'Amérique (1906)
  • Clarisse et l'homme heureux (1907)
  • La Morale des Sports (1907)
  • La cité prochaine (1908)
  • Les Impérialismes et la morale des peuples (1908)
  • Le Malaise du monde latin (1910)
  • Le Trust (1910)
  • Contre l’Aigle (1910)
  • Stéphanie (1913)
  • Le Lion d'Arras (1919)
  • Notre Carthage (1922)
  • Dieu (1924, публикувано посмъртно в издателство La Phalange)

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г The Editors of Encyclopaedia Britannica. Novelists A-K. // Encyclopaedia Britannica.
  2. а б в г Самоковлиева 1998, с. 9.

БиблиографияРедактиране

  • Самоковлиева, София. А. // „Речник на френскоезичната литература“. София, Проф. Марин Дринов, 1998. ISBN 954-430-246-8. с. 9. (на български)