Пол Вейн
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: превод от френски на български. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Пол Вейн (на френски: Paul-Marie Veyne) е френски историк, специалист по римска и европейска древност, дългогодишен университетски преподавател и почетен професор в Колеж дьо Франс.
| Пол Вейн Paul Veyne | |
| френски историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 септември 2022 г.
Бедоан, Франция |
| Погребан | Франция |
| Религия | атеизъм[1] |
| Учил в | Екол нормал (Париж) Практическо училище за висши изследвания Практическо училище за висши изследвания Лицей Анри IV |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Колеж дьо Франс (1975 – 1999) Парижки университет |
| Награди | „Шатобриан“ (2006) Гран при „Гобер“ (2007) „Роже Кайоа“ (2009) „Фемина“ (2014) |
| Семейство | |
| Баща | Жозеф Вейн |
| Деца | 1 |
Биография редактиране
Със съвсем скромен произход, Пол Вен се насочва към античната история от ранна възраст, поради личен интерес. Издържал конкурсите за École normale supérieure и по-късно за École pratique des hautes études в течение на 10 години се образова (1951–1954 и 1957–1962), като в 1955 г. се класирал на конкурса за агрегация по граматика. През 1975 г., покровителстван от Реймон Арон, получава катедра в Kолеж дьо Франс, но отношенията им се развалят. За 5 години, като студент, е член на Френската комунистическа партия, но я напуска след събитията в Унгария от 1956. Въпреки че е белязан от Leontiasis ossea, Вейн се жени неколкоратно и има един син.
Вен започва кариерата си с успешната публикация едно методологическо есе. Следващата му работа е издание на докторската теза върху даряването в Рим. От самото начало той се дистанцира от модния структурализъм и сциентиското писане на история и подържа добри отношения с Мишел Фуко.
Библиография редактиране
- Comment on écrit l'histoire: essai d'épistémologie, Paris: Éditions du Seuil, 1971; rééd. augmentée de „Foucault révolutionne l'histoire“, 1978.
- Le Pain et le cirque. Sociologie historique d'un pluralisme politique, Paris: Éditions du Seuil, 1976; преизд. 1995
- L'Inventaire des différences. Leçon inaugurale au Collège de France, Paris: Éditions du Seuil, 1976
- L'Élégie érotique romaine. L'amour, la poésie et l'Occident, Paris: Éditions du Seuil, 1983; преизд. 2003
- Les Grecs ont-ils cru à leurs mythes? Essai sur l'imagination constituante, Paris: Éditions du Seuil, 1983; преизд. 1992.
- René Char en ses poèmes, Paris: Gallimard, 1990; преизд. 1995.
- La Société romaine, Paris, Éditions du Seuil, „Des travaux“, 1991. (ISBN 2-02-012987-6) ; rééd. augmentée d'un texte liminaire dans la collection „Points-histoire“, 2001. (ISBN 2-02-052360-4)
- Le Quotidien et l'intéressant. Entretiens avec Catherine Darbo-Peschanski, Paris, Les Belles Lettres, 1995. (ISBN 2-251-44048-8); преизд. Paris, Hachette, Pluriel, 1997. (ISBN 2-01-278817-3); преизд. 2006. (ISBN 2-01-279326-6)
- Sexe et pouvoir à Rome, préface de Lucien Jerphagnon, Paris, Tallandier, 2005. Recueil d'articles précédemment publ. dans la revue L'Histoire (1978-2004). (ISBN 2-84734-244-3) ; преизд. в поредицата „Points-histoire“, 2007. (ISBN 978-2-7578-0420-9)
- L'Empire gréco-romain, Paris, Éditions du Seuil, „Des travaux“, 2005; преизд. 2006.
- в съавторство с Laurent Greilsamer, René Char, Paris, Ministère des affaires étrangères, Culturesfrance, „Auteurs“, 2007. (ISBN 978-2-35312-019-2)
- Quand notre monde est devenu chrétien (312-394), Paris, Albin Michel, „Idées“, 2007 (ISBN 978-2-226-17609-7). преизд. Paris, Le Livre de Poche, 201057.
- Sénèque. Une introduction, préface de Lucien Jerphagnon, suivi de la lettre 70 des Lettres à Lucilius, Paris, Tallandier, „Texto“, 2007. (ISBN 978-2-84734-424-0)
- Michel Foucault. Sa pensée, sa personne, Paris, Albin Michel, Sciences humaines, 2008. (ISBN 2226179143); преизд. Paris, Le Livre de Poche, 2010.
- Mon musée imaginaire, ou les chefs-d'œuvre de la peinture italienne, Paris: Albin Michel, 2010
- Et dans l'éternité je ne m'ennuierai pas, Paris: Albin Michel, 2014; преизд. 2016.
- Palmyre. L'irremplaçable trésor, Paris: Albin Michel, 2015.
- La Villa des Mystères à Pompéi, Paris: Gallimard, 2016.
- Une insolite curiosité, Paris: Robert Laffont, 2020.
Издания в България редактиране
- Пол Вейн, История на частния живот в Римската империя. Прев. от фр. Й. Сиракова, София: ЛИК, 2003, ISBN 954-607-412-8
Награди редактиране
- 1972: Награда на Френската академия
- 2006: Награда „Шатобриан“
- 2007: Награда на Френския сенат в областта на историята
- 2007: Гран при „Гобер“ на Френската академия за историческо изследване
- 2009: Награда „Роже Кайоа“
- 2014: Награда „Фемина“ в категория Есеистика
- 2017: Награда на Националната библиотека на Франция
- 2021: Медал на Френския сенат
Почетни отличия редактиране
- 1990: Кавалер на Ордена на Почетния легион
- 1995: Офицер на френския Орден за заслуги
- 2016: Офицер на Ордена на Почетния легион
- 2016: Командор на Ордена за изкуства и словесност