Пол Вейн

френски историк

Пол Вейн (на френски: Paul-Marie Veyne) е френски историк, специалист по римска и европейска древност, дългогодишен университетски преподавател и почетен професор в Колеж дьо Франс.

Пол Вейн
Paul Veyne
френски историк
Роден
Починал
Бедоан, Франция
ПогребанФранция
Религияатеизъм[1]
Учил вЕкол нормал (Париж)
Практическо училище за висши изследвания
Практическо училище за висши изследвания
Лицей Анри IV
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вКолеж дьо Франс (1975 – 1999)
Парижки университет
Награди„Шатобриан“ (2006)
Гран при „Гобер“ (2007)
„Роже Кайоа“ (2009)
„Фемина“ (2014)
Семейство
БащаЖозеф Вейн
Деца1

Биография

редактиране

Със съвсем скромен произход, Пол Вен се насочва към античната история от ранна възраст, поради личен интерес. Издържал конкурсите за École normale supérieure и по-късно за École pratique des hautes études в течение на 10 години се образова (1951–1954 и 1957–1962), като в 1955 г. се класирал на конкурса за агрегация по граматика. През 1975 г., покровителстван от Реймон Арон, получава катедра в Kолеж дьо Франс, но отношенията им се развалят. За 5 години, като студент, е член на Френската комунистическа партия, но я напуска след събитията в Унгария от 1956. Въпреки че е белязан от Leontiasis ossea, Вейн се жени неколкоратно и има един син.

Вен започва кариерата си с успешната публикация едно методологическо есе. Следващата му работа е издание на докторската теза върху даряването в Рим. От самото начало той се дистанцира от модния структурализъм и сциентиското писане на история и подържа добри отношения с Мишел Фуко.

Библиография

редактиране
  • Comment on écrit l'histoire: essai d'épistémologie, Paris: Éditions du Seuil, 1971; rééd. augmentée de „Foucault révolutionne l'histoire“, 1978.
  • Le Pain et le cirque. Sociologie historique d'un pluralisme politique, Paris: Éditions du Seuil, 1976; преизд. 1995
  • L'Inventaire des différences. Leçon inaugurale au Collège de France, Paris: Éditions du Seuil, 1976
  • L'Élégie érotique romaine. L'amour, la poésie et l'Occident, Paris: Éditions du Seuil, 1983; преизд. 2003
  • Les Grecs ont-ils cru à leurs mythes? Essai sur l'imagination constituante, Paris: Éditions du Seuil, 1983; преизд. 1992.
  • René Char en ses poèmes, Paris: Gallimard, 1990; преизд. 1995.
  • La Société romaine, Paris, Éditions du Seuil, „Des travaux“, 1991. (ISBN 2-02-012987-6) ; rééd. augmentée d'un texte liminaire dans la collection „Points-histoire“, 2001. (ISBN 2-02-052360-4)
  • Le Quotidien et l'intéressant. Entretiens avec Catherine Darbo-Peschanski, Paris, Les Belles Lettres, 1995. (ISBN 2-251-44048-8); преизд. Paris, Hachette, Pluriel, 1997. (ISBN 2-01-278817-3); преизд. 2006. (ISBN 2-01-279326-6)
  • Sexe et pouvoir à Rome, préface de Lucien Jerphagnon, Paris, Tallandier, 2005. Recueil d'articles précédemment publ. dans la revue L'Histoire (1978-2004). (ISBN 2-84734-244-3) ; преизд. в поредицата „Points-histoire“, 2007. (ISBN 978-2-7578-0420-9)
  • L'Empire gréco-romain, Paris, Éditions du Seuil, „Des travaux“, 2005; преизд. 2006.
  • в съавторство с Laurent Greilsamer, René Char, Paris, Ministère des affaires étrangères, Culturesfrance, „Auteurs“, 2007. (ISBN 978-2-35312-019-2)
  • Quand notre monde est devenu chrétien (312-394), Paris, Albin Michel, „Idées“, 2007 (ISBN 978-2-226-17609-7). преизд. Paris, Le Livre de Poche, 201057.
  • Sénèque. Une introduction, préface de Lucien Jerphagnon, suivi de la lettre 70 des Lettres à Lucilius, Paris, Tallandier, „Texto“, 2007. (ISBN 978-2-84734-424-0)
  • Michel Foucault. Sa pensée, sa personne, Paris, Albin Michel, Sciences humaines, 2008. (ISBN 2226179143); преизд. Paris, Le Livre de Poche, 2010.
  • Mon musée imaginaire, ou les chefs-d'œuvre de la peinture italienne, Paris: Albin Michel, 2010
  • Et dans l'éternité je ne m'ennuierai pas, Paris: Albin Michel, 2014; преизд. 2016.
  • Palmyre. L'irremplaçable trésor, Paris: Albin Michel, 2015.
  • La Villa des Mystères à Pompéi, Paris: Gallimard, 2016.
  • Une insolite curiosité, Paris: Robert Laffont, 2020.

Издания в България

редактиране
  • Пол Вейн, История на частния живот в Римската империя. Прев. от фр. Й. Сиракова, София: ЛИК, 2003, ISBN 954-607-412-8

Почетни отличия

редактиране
  • 1990: Кавалер на Ордена на Почетния легион
  • 1995: Офицер на френския Орден за заслуги
  • 2016: Офицер на Ордена на Почетния легион
  • 2016: Командор на Ордена за изкуства и словесност

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране