Отваря главното меню

Пол Сайпъл (на английски: Paul Siple) е американски изследовател, биолог, навигатор, географ, участник в шест експедиции в Антарктида.

Пол Сайпъл
Paul Siple
американски изследовател
Пол Сайпъл през 1932 г.
Пол Сайпъл през 1932 г.

Роден
Починал
25 ноември 1968 г. (59 г.)

Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област биология, география

Уебсайт
Пол Сайпъл в Общомедия

Съдържание

Произход и образование (1908 – 1928)Редактиране

Роден е на 18 декември 1909 година в Монпелие, Охайо, САЩ. През 1926 завършва гимназия в Ери, Пенсилвания. По време на обучението си, а и след това, усилено се занимава със скаутска дейност. Завършва колеж в Пенсилвания, а по-късно и университета в Уорчестър, Масачузетс.

Антарктически експедиции (1928 – 1956)Редактиране

Участие в експедициите на Ричард БърдРедактиране

Първа експедиция (1928 – 1930)Редактиране

През 1928 – 1930 г. Сайпъл участва в първата антарктическа експедиция на Ричард Ивлин Бърд. Върху шелфовия ледник Рос е построен лагер наречен „Малката Америка“, от който различни отряди с кучешки впрягове и моторни шейни предприемат изследвания в различни направления.

Втора експедиция (1933 – 1935)Редактиране

База на новата експедиция на Ричард Бърд отново става „Малката Америка“, разширена и оборудвана с усъвършенствани технически средства. В самостоятелен поход през пролетта (от 14 октомври до 30 декември) на 1934 г., Сайпъл с кучешки впрягове, между 79 – 81º ю.ш. и 130 – 140º з.д., открива платото Рокфелер, ледения залив Преструд (80 – 81º ю.ш., 145 – 150º з.д.) и „острова-възвишение“ Рузвелт (79°20′ ю. ш. 162°00′ з. д. / 79.333333° ю. ш. 162° з. д.).

По време на похода са извършени метеорологични и магнитни наблюдения, събрани са геоложки образци и биоложки колекции. Недалеч от залива Зулцбергер е открит конус на угаснал вулкан.

Трета експедиция (1939 – 1941)Редактиране

През 1939 – 1941 г. Сайпъл участва в третата антарктическа експедиция на Ричард Бърд, който разделя експедицията на два отряда: западен (33 човека, началник Пол Сайпъл) с база „Малката Америка“ и източен отряд (начело с Бърд), на който трябва да се избере място за база на 3000 km на изток.

До началото на зимата западния отряд провежда аерофотозаснемане на части от Земя Мери Бърд и района покрай планинската верига Куин Мод, от ледника Бирдмор на запад до гигантския ледник Шакълтън на изток. В този район е открит и ледника Уейд (84°40′ ю. ш. 175°00′ з. д.).

През декември 1939 г. на 129º з.д. Сайпъл открива залива Ригли, а на изток от него остров Сайпъл с връх Сайпъл (3100 м, 73°26′ ю. ш. 126°40′ з. д. / 73.433333° ю. ш. 126.666667° з. д.). В началото на 1940 г. , във вътрешността, на 126º з.д., открива планината Екзюктив Комити (100 км, 4181 м).

Четвърта експедиция – операция „Хайджамп“ (1946 – 1947)Редактиране

През 1946 – 1947 г. участва като научен ръководител в четвъртата антарктическа експедиция на Бърд, т.н. операция „Хайджамп“ (Highjump). Тя е най-голямата антарктическа експедиция дотогава. В нея участват самолетоносач, тринадесет товарни кораба, шест хеликоптера, шест плаващи лодки, два хидроплана и петнадесет самолета. Общият брой на персонала е над 4700 човека, в т.ч. научни работници, инженери, военни специалисти.

Резултатът от експедицията е детайлното картиране на бреговите линии на Западна и Източна Антарктида на протежение 1000 и 2700 km съответно. Извършени са 64 полета, които извършват аерофотозаснемане на около 18 хил. km от крайбрежието на континента, което представлява около 60% от дължината на бреговата линия на Антарктида. В крайна сметка очертанията на „ледения“ континент придобиват тази форма, която се изобразява и на съвременните карти.

Експедиция „Дип Фрийз I“ (1955 – 1956)Редактиране

През 1955 – 1956 г. участва като научен ръководител в американската антарктическа експедиция „Дип Фрийз I“ (Deep Freeze I).

Следващи години (1956 – 1968)Редактиране

През лятото (ноември – март) на 1956 – 1957 г. е първия научен ръководител на американската станция „Амундсен-Скот“ на Южния полюс в състав от 9 научни работници и 9 човека спомагателен персонал. През 1958 г., за големи заслуги по изследването на Антарктида, е награден със златен медал на Националното географско дружество на САЩ.

От 1963 до 1966 г. е първия научен аташе към посолствата на САЩ в Австралия и Нова Зеландия.

Умира на 25 ноември 1968 година в Арлингтън, Вирджиния, на 59-годишна възраст.

ПаметРедактиране

Неговото име носят:

ИзточнициРедактиране

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 5. Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 17, 21.


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Paul Siple“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.