Понор (планина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Понор.
Понор е планинска карстова област в Западна Стара планина, на територията на Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом.[1]
| Понор | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Равно буче |
| Надм. височина | 1499,0 m |
| Подробна карта | |
 | |
Географско положение, граници, големина
редактиранеПланината Понор се издига в централната част на Западна Стара планина. На запад Петроханския проход (1410 м) и долината на река Нишава (Гинска река) я отделят от Берковска планина, а на изток чрез стръмни, на места отвесни склонове се спуска към Искърски пролом, което я отделя от Голема планина. На североизток долината на река Пробойница (ляв приток на Искър) я отделя от планината Козница, а след това на запад от изворите на реката до Петроханския проход границата между двете планини не е ясно изразена. На юг долината на Искрецка река (ляв приток на Искър) я отделя от Мала планина, а на югозапад склоновете ѝ плавно се спускат към Годечката котловина.[1]
Планината представлява почти правилен правоъгълник с простиране от запад на изток на 23 – 25 км, а ширината ѝ е около 15 км. Билото ѝ е широко и плоско, разположено на около 1400 м н.в.[1]
Върхове
редактиранеНай-висока точка е връх Равно буче (1499,0) разположен на около 5 км северно от село Бракьовци.[1]
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Равно буче | 1499,0 |
Геоложки строеж
редактиранеЗаема синклиналната структура между Берковската и Свогенската антиклинали. Изградена е от дълбоко окарстани триаски и юрски варовици. Безводна, с широко разпространени карстови форми (от тях идва и името ѝ): валози, въртопи, пропасти, пещери, слепи долини и др. Изворите на малките реки, водещи началото си от нея са по периферията ѝ.[1]
Климат и води
редактиранеКлиматът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.[1]
Почви
редактиранеПочвите са кафяви горски и рендзини.[1]
Флора
редактиранеПланината е почти напълно обезлесена, като на места са запазени гори от благун и цер, по-рядко бук, примесени с келяв габър. Широко са развити тревните и храстовите формации. По билото има обширни пасища. Обработваемите земи заемат ограничени площи. Има благоприятни условия за пасищно животновъдство.[1]
Населени места
редактиранеВъв вътрешността на планината са разположени селата Бракьовци, Брезе, Добравица, Добърчин, Заноге, Заселе, Зимевица и Манастирище, а по периферията ѝ: Губислав (на североизток); Гара Лакатник, Гара Бов, Церово и град Своге (на изток); Бучин проход, Завидовци, Искрец и Свидня (на юг) и Гинци (на запад).[1]
Пътища
редактиранеПо източното, западното и южното подножие на планината преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.
- По източното подножие, през Искърския пролом, от Гара Лакатник до Своге, на протежение от 20,1 км участък от второкласен Републикански път II-16 Ребърково – Своге – София.
- По западното подножие, от село Бучин проход до Петроханския проход, на протежение от 23,7 км участък от второкласен Републикански път II-81 София – Монтана – Лом.
- По южното подножие, по долината на Искрецка река, от Своге до Бучин проход, на протежение от 21 км участък от третокласен Републикански път III-164 Своге – Бучин проход.[1]
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 382.