Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.

По̀пово е град в Североизточна България. Намира се в област Търговище и е втори по големина в областта след Търговище. Градът е административен център на община Попово.

Герб на Попово
Попово
Централната част на Попово през 2012 г.
Централната част на Попово през 2012 г.
Общи данни
Население 15 878 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 14 589 (НСИ)
Землище 42,214 km²
Надм. височина 210±1 m
Пощ. код 7800
Тел. код 0608
МПС код Т
ЕКАТТЕ 57649
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Адрес на общината
гр. Попово, ул. „Александър Стамболийски“ № 1
офиц. сайт: www.popovo.bg
Попово в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Географско разположениеРедактиране

 
Изглед към Попово от северозапад

Градът е разположен амфитеатрално по дължината на Поповска река (наричана още Поповски Лом и Калакоч дере) върху двата срещуположни хълма и в самата долина. В близкото минало, преди извършването на корекциите на трасето на железопътната линия София—Варна, тя преминава непосредствено в покрайнините на града. Попово граничи със землищата на селата Гагово, Зараево, Кардам, Медовина и Паламарца.[1]

Северната част от града е построена върху дебели пластове от чакъл и пясък, а надълбоко в почвата се намират животински останки от терциера.[2]

В по-далечното минало градът се е делял на няколко махали, границите на които днес са напълно размити: Бакал Николовите, Балканджийската махала, Горната махала, Гьочоолу малеси, Долната махала, Каракачан малеси, Портакал малеси, Събкоолу малеси, Чаршията и Черкезката махала.[3]

В близост до града, край селата Ковачевец и Паламарца, се намира най-високото място в Поповско, връх Калакоч (485 метра[4]), който е и третата по височина точка в Дунавската равнина.

Транспортни връзкиРедактиране

Попово има благоприятно географско разположение спрямо главните транспортни коридори на страната. Намира в средата на един триъгълник, затворен от първокласните пътища 5 (Европейски път E85, Велико ТърновоРусе), 2 (Европейски път E70, Варна – ШуменРусе) и 4 (Европейски път E772, Велико Търново – ТърговищеШуменВарна). Най-близката държавна граница до града е северната, на 77 километра, при град Русе.

Южно от града, между Попово и квартал Сеячи, преминава железопътната линия София – Варна. Железопътна гара Попово се обслужва от всички влакове.

 
Автогарата на града

Попово е център на автобусни линии, които го свързват, както с повечето села в общината, така и с близките градове. Превозването на пътниците до близките населени места се извършва основно от бившата общинска транспортна фирма и от по-малки частни превозвачи.[5] Местната автогара се намира в централната част на града и осигурява транспорт, както до малките населени места на общината, така и до градовете Търговище (36 km), Велико Търново (75 km), Русе (75 km), Разград (35 km), Опака (15 km), Габрово (115 km), Варна (175 km), София (300 km) и други.

Природни условияРедактиране

Климатът на територията на община Попово е умереноконтинентален. Зимата е студена. Силните снежни бури през зимата предизвикват навявания от сняг. Пролетта настъпва около средата на месец март, когато се установява устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5 градуса. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Въпреки сравнително голямата надморска височина и близостта на Стара планина, лятото е горещо и обикновено сухо. Тогава до града достигат въздушни маси от тропически произход.

Средната максимална температура през месеците юли и август е съответно 28,8 и 28,6 градуса. При интензивни затопления абсолютните температури достигат до 41 – 42 градуса. Валежите като цяло са недостатъчни. Максимумът им е в началото на лятото. През месеците юли, август, а понякога и септември се наблюдава и засушаване. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50 % от дните на годината времето е тихо.[6]

НаселениеРедактиране

Преди Освобождението преобладаващото население в селцето е било турското,[7] като за кратко време в селото са живели татари (заселени през 1859 година) и черкези (заселени през 1864 г.).[8] След руско-турската война от 1828 – 1829 г. започва трайното заселване на балканджиите[9] и през 1898 г. българското население вече силно преобладава над турското[10], голяма част от което се изселва още през 1882 г. Според условията и критериите на последното преброяване на населението и жилищния фонд към 1 февруари 2011 г. в Попово живеят 15648 жители, от които 7551 са мъже, а 8097 жени[11].

И до днес силно преобладаващо в града е българското население, като в Попово живеят също турци, дошли главно от близките села и роми, по-голямата част от които живеят в свой обособен квартал (т. нар. „Ромска махала“).

Година: 1880 1887 1892 1900 1905 1910 1926 1934 1946 1956 1965 * 1975 1982 1985 1992 2001 2011 [12] 2016
Брой жители: 1148 1241 1461 2103 2513 2974 4866 5225 6525 10597 16497 19420 23000 21248 19995 18067 15688 14 589
* Забележка: След 1965 г. към жителите на Попово се броят и тези от новите квартали Невски и Сеячи.

РелигииРедактиране

 
Старата и новата църква на града

Градът е преобладаващо християнски, а повечето от околните села – с компактно мюсюлманско население (турци, българи мюсюлмани) и ромски общности, изповядващи както исляма, така и християнството.

В Попово функционират два православни християнски храма: завършената през 1863 г. възрожденска църква „Свети Архангел Михаил“, известна още и като „старата църква“[13], и църквата „Успение на Пресвета Богородица“ със стенописи от проф. Никола Маринов, проф. Никола Ганушев и Цанко Василев, започната през 1908 г. и завършена след прекъсвания на строителната работа през 1931 г.[14] Малко преди Коледа на 2007 г. приключи реставрирането и опресняването на стенописите в църковния храм от екипа на реставратора Лука Делийски, а на 9 март 2008 г. храмът наново бе осветен от русенския митрополит Неофит.

 
Патриарх Неофит в Попово

В двора на старата църква, освен паметниците на местни свещеници, са запазени и надгробни паметници на загинали руски войници и офицери в сраженията при село Светлен по време на Руско-турската война през 1877 г.

В Градската градина се намира също и един малък действащ православен параклис „Рождество на Пресвета Богородица“, построен през 1908 г. и реставриран с дарения на поповските граждани през 1990-те. Изографисан е от Митко Игнатов, а олтарът му е изработен от Валери Стефанов.[15]

За пръв път в историята на града на 29 юни 2013 г. е отслужена Тържествена света литургия лично от патриарха на България в храма „Свето Успение Богородично“ – патриарх Неофит, при неговото посещение в Попово.

В Ромската махала функционира преустроена в джамия къща, а за нуждите на мюсюлманите в Попово се използва и сградата на бившия „Дом на учителя“ (някогашното турско училище), намираща се до Летния театър.

ИсторияРедактиране

Праистория, античност и средновековиеРедактиране

В Поповското землище се намират три праисторически селищни могили от енеолита и халколита – една северозападно от града и по една в кварталите Невски и Сеячи – както и девет тракийски надгробни могили от римската епоха. Надгробните могили са разпределени в два могилни некропола, но повечето от тях са вече унищожени от иманярски разкопки. Върху селищните могили в миналото са откривани и следи от антични и средновековни градежи. Югоизточно от бившия свинекомплекс на града се намира и най-голямото антично селище от римската епоха в поповското землище. Западно от Попово под вилната зона в миналото са били откривани и останки от малко средновековно селище от Първото българско царство.[16]

До ОсвобождениетоРедактиране

Данъчен османо-турски документ от 1524 г., касаещ днешното селище Попово, гласи: „...Село Евренос, с друго име Кулфал факъх, а също Поп Алагьоз...“[17] За втори път името на селището се споменава и в тимарски османски регистър от 1555 г. отново като село Поп Алагьоз (пъстроокият поп), Кулфал Факъх или Евренос, по името на най-големия земевладелец с вакъфи в района – Евренос бей. [18] Тогава селцето е било част от Никополски санджак, като селище от Разградската кааза. В турски данъчен регистър от 1573 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време.[19] По-късно е известно и под името Попкьой („Попово село“), като за основаването му от един свещеник и до днес е запазена интересна легенда, разказвана основно през 19 и 20 век. Селището е известно и като Кара Лом (Черен Лом).

Непосредствено до Освобождението село Попкьой е част от нахия Кара Лом, Разградска кааза, Русчушки санджак, Дунавски вилает, а след това попада първоначално в Русенска губерния, Разградски окръг.[20]

След ОсвобождениетоРедактиране

По време на Освободителната война, 1877 – 1878 г. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16 юли 1877 г., а окончателното освобождение на селището, заедно с околните села се извършва на 15 януари 1878 г. от Русчушкия (Източния) отряд на руската армия.[21]

След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места, главно благодарение на предприемчивия дух на новите заселници – балканджии, дошли основно от Габровско, Великотърновско, Еленско, Дряновско, Тревненско и Горнооряховско, които заменят изселващото се турско население. Макар и по-малко на брой, преселници идват и от Разградско, Шуменско, Сливенско и Ловешко. Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 г. село Попово е обявено за околийски център на Поповска околия, включваща първоначално 48 прилежащи селища, а на 10 юни 1883 г. Попово е обявено за градец (градче) с княжески указ.[22]

 
Попово през 1930-те години

Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на железопътната линия София-Варна, минала в непосредствена близост до Попово благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж.п. гара през 1899 година, което превръща градчето в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района. През 1920-те и 1930-те години градът започва да се превръща и в много добре развит икономически център с маслобойна – собственост на братя Доневи, действаща и сега като търговско дружество под името и марката „Роса“, крупен доставчик на олио в страната; две тухларни, прераснали в керамичната фабрика на братя Иванови. Предприятието продължава да функционира и до днес след неговата успешна приватизация под името „Родна индустрия – Попово“ ООД; много модерна за времето си мелница, изградена от Иван Колчев, която работи и до днес; плетачна фабрика на братя Славови; бояджийска фабрика; печатница с издателство и книговезница „Просвета“ на Иван Ст. Калчев с машини специално доставени от Германия, закрита през 1980-те години. Имало е и малка фабрика за производство на безалкохолни напитки основана в началото на 20 век; тютюнева фабрика „Фар“ станала собственост на картел Градеви – Дякови и много други по-малки предприятия от леката промишленост. През 1904 г. е основана Българска земеделска кредитна банка,[23] а функциониращата и до днес Популярна банка – Попово е основана на 9 юни 1919 г.[24] Електрификацията на града започва през 1926 г., като на 19 декември същата година светва и първата улична електрическа лампа.[25]

Попово е бил и център на най-големия пазар на живи животни в Североизточна България. След 1947 г. почти всички по-големи и важни промишлени мощности са пренесени в град Търговище, за да дадат начало на промишлеността и там.

Между 1944 и 1989 годинаРедактиране

 
Заводската зона

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и окрупняването и национализацията на частните промишлени мощности, постепенно се създават множество заводи, работещи до 1990-те: заводите „Спорт“, „Ален мак“, ремонтен завод, завод „Възход“, керамична фабрика, винзавод, хлебозавод и др. През 1960-те започват да функционират ПК „Петър Лазаров“ (в сферата на услугите), „Сортови семена“, „Пътно управление“, млекоцентрала „Сердика“, а през 1970-те – завод „Родина“, завод „Хлебна промишленост“, фабрика „Искра“, завод „Чавдар“ и други. През 1980-те са създадени ПЖК „Родопа“, сепараторен цех (прераснал в завод), електроапаратурен завод и други[26].

Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави в СИВ и по линия на оръжейната промишленост на тези държави. Повечето от поповските предприятия строят дъщерни цехове и в близките села, с което осигуряват постоянни доходи и на селското население в района. За нуждите на работещите в тази огромна за размерите на град Попово промишлена зона през 1971 г. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад“ или „Русаля“), застроен изцяло с многоетажни блокове, където живеят новите работници, придошли главно от близките села. През същата 1971 г. към град Попово са присъединени две от най-близките села – Невски и Сеячи, и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешният териториален облик на селището[27].

До 1990 г. предприятията на Попово страдат от постоянен недостиг на работна ръка и това води до неколкократното увеличаване на неговото население, главно за сметка на миграцията от селата към града. През зимата на 1986 г. след серия силни земни трусове, започнали на 7декември, с епицентър при с. Асеново, Стражишко по-голямата част от обществените сгради и заводската инфраструктура се налага да бъде отремонтирана или укрепена.[28] Немалка част от жилищата на Попово, особено разположените в северната и южната част на града са умишлено разрушени, поради опасност от събаряне и построени отново.

След 1989 годинаРедактиране

 
Попово през 2008 година
 
Сградата на общината днес

След разпадането на икономическия и военния съюз на социалистическите държави (СИВ и Варшавския договор), колапса в търговията с изпадналия в дълбока криза вече бивш СССР и бързата и не винаги успешна приватизация на държавните предприятия в града, започва постепенното закриване на по-голямата част от местните заводи.

Малко по-късно са закрити или изпадат в тежка и продължителна криза и заводите, свързани с военната промишленост, които се намират се на територията на града и на общината.

Липсата на възможност за препитание на работоспособното население първоначално довежда до много висока безработица, а вследствие на това и до бързото намаляване на самото население на града, поради миграцията му към големите градове и промишлени центрове на България, а също и извън страната.

На свой ред, на мястото на мигриралите поповчани, постепенно започва да се заселват население, идващо основно от селата на общината.[29]

В момента населението на Попово се препитава главно със земеделие и преработка на земеделски продукти, в държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото частни шивашки и индустриални предприятия. Финансово-икономическата криза, започнала през 1998 г., нанесе допълнителен удар върху икономиката на града. През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма, използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство. [30]

По различни проекти, спечелени основно от Общината и от някои местни граждански организации, се извършва ремонти на централната част на града, някои квартали, улици, водопроводи, канализация и благоустройството му като цяло.[31] През 2009 – 2010 година Попово се сдоби и със собствена пречиствателна станция за отпадните води, а общинските училища, детските градини и сградите на културните институции бяха обновени или основно ремонтирани, за да отговорят на съвременните изисквания. През пролетта на 2011 г. основно с европейски средства започна мащабен ремонт и подмяна на общинската инфраструктура на кварталите „Русаля“ и т. нар. „Ливади“ (улици, тротоари, паркове, водопроводи и канализация), целящи да ги превърнат в модерни и удобни места за живеене[32]. В центъра на града по булевард „България“ през същата година започна изграждането на нов участък от предвидената по градоустройствен план пешеходна зона[33].

Постепенно, макар и бавно и много трудно започна съживяването на града в условията на един основен и все още нерешен проблем – липсата на достатъчно и добре заплатена работа.

ПолитикаРедактиране

 
Министър-председателят Сакскобургготски в Попово
 
Президентът Първанов в Попово (юни 2011)

По традиция в Попово още преди 9 септември 1944 г. комунистическата, респективно работническата партия е имала голяма сила, заради многото заети в промишлеността на града работници и нерешените им проблеми.

Първата жена в България с изпълнена смъртна присъда за забранена политическа (комунистическа) дейност е поповчанката Мара Тасева (секретар на Околийския комитет на БРП в Попово), обесена на 14 август 1942 г. в Шуменския затвор.[34] На свой ред новата власт чрез поповския състав на Народния съд произнася на 22 март 1945 г. 14 смъртни присъди над свои политически противници, изпълнени още същата нощ[35].

Първите демократични избори след 1989 г. – за Велико народно събрание през 1990 г. са спечелени от наскоро променилата името си на БСП българска комунистическа партия[36]. Местните избори след 1989 г. в община Попово до изборите през 2003 г. печелят основно кандидатите за кметове на БСП, както в града, така и в селата. [37]

Последните два вота (2003[38] и 2007[39] г.) за местни избори са основно спечелени от кандидатите на многопартийната коалиция „Заедно“.

През есента на 2007 г. коалиция „Заедно“ бе образувана от две политически партии: Федерация за активно гражданско общество (ФАГО) и Граждански съюз за нова България (ГСНБ).

По време на изборите за кмет на община, кметове на кметства и за общински съветници през есента на 2011 г., коалиция „Заедно“ (Обединен блок на труда – Български лейбъристи и Обединена социалдемокрация) спечели 9 мандата за общинския съвет и кмет на община. Втора сила в местния парламент стана политическа партия „ГЕРБ“ с 8 съветници, следвана от „БСП“ – 3, „ДПС“ – 3, „РЗС“ – 3, „Движение за социален хуманизъм“ – 2 и коалиция „ГЕРП-Патриоти“ – 1.

На изборите за Европейски парламент и на парламентарните избори на Република България през 2009 г. като водеща политическа сила в града се изяви политическа партия „ГЕРБ“.

Обществени и културно-образователни институции и обектиРедактиране

БолнициРедактиране

Днес в Попово функционира „Многопрофилна болница за активно лечение – Попово“ ЕООД, която има почти 100-годишна история.

 
Градската болница преди и след санирането

На 30 януари 1908 г. с царски указ на Фердинанд I е утвърден „Закон за одобрение на правата на здания по санитарните нужди на страната“. В този Указ е предвидено построяването на болница в град Попово. Тя започва да функционира в собствена сграда през 1912 г. в северозападната част на града[40] като Третостепенна държавна болница. Първоначално има капацитет от 20 легла. „МБАЛ-Попово“ ЕООД се намира в югозападния край на града и разполага със 110 легла, разпределени в шест стационарни отделения:

  • Терапевтично;
  • Неврологично;
  • Хирургично (закрито);
  • Детско;
  • Акушеро-гинекологично (закрито);
  • Отделение по анестезиология и интензивно лечение;

Диагностично-консултативният ѝ блок се състои от:

  • Приемно-консултативно отделение;
  • Статистика;
  • Клинична лаборатория;
  • Отделение по образна диагностика с кабинети по ултразвукова диагностика, по рентгенова диагностика и по компютърна томография;

През пролетта и лятото на 2011 г. се извърши основен ремонт на сградата на болницата, включващ подмяна на дограмата, външна термоизолация и подмяна на системата за отопление с по-икономична.

УчилищаРедактиране

В града функционират шест детски градини, три основни училища, три гимназии и едно специализирано училище:

 
Училищна сграда от 1907 г.
  • ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с директор Румен Рачев (ул. „Панайот Волов“ № 8);
  • ОУ „Св. Климент Охридски“ с директор Кармелина Колева (ул. „Райна Княгиня“ № 4)
  • ОУ „Любен Каравелов“ с директор Марина Димитрова (ул. „Цар Освободител“ № 17);
  • Гимназия „Христо Ботев“ с директор Венелин Лазаров (ул. „6-ти септември“ № 8а);
  • Професионална гимназия по селско-стопанство „Никола Пушкаров“ с директор Теменуга Тодорова (ул. „Раковска“ № 1);
  • Професионална гимназия по техника и лека промишленост с директор в.и.д. Красимир Масълски (ул. „Аспарух“ № 1);

Народни читалищаРедактиране

 
Сградата на Читалището преди и след ремонта

На територията на община Попово извършват дейност 33 народни читалища, които съхраняват, развиват, популяризират и осъществяват културна дейност и насърчават художественото творчество. [41] Към всички читалища има библиотеки с читални, като най-голямата от тях е в Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1881“ – Попово, която изпълнява и методически функции.

Поповското народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1881“ датира от 1891 г. Към него функционират: музикална школа (с преподаване на акордеон, синтезатор, пиано, народни инструменти и китара); детска вокална група; състав за мажоретни и съвременни танци; кръжок по изобразително изкуство; вокална група; етноработилница; киноклуб „Иван Братанов“ и театрален кръжок.[42]

От началото на лятото на 2009 г. по спечелен от община Попово проект, сградата на Читалището бе в основен ремонт и преустройство, който завърши през есента на 2010 г.

Културно-образователни центровеРедактиране

 
Домът на културата

Общинският дом на културата в Попово осъществява богата и разнообразна културна дейност на територията на цялата община. Многобройни са изявите на художествените колективи към Дома (фолклорен танцов състав „Веселяче“, танцов състав „Северняци“, танцова Формация „Чар“, Студио за класически и съвременни танци, певческо вокално трио „Агра“, вокална певческа група „Антола“, кръжок по художествено слово и детска певческа група).[42] Художествени колективи за автентични песни и обичаи има към селата Садина, Светлен, Славяново, Кардам и др.

До есента на 2008 г. в Попово съществуваше и Общинският детски комплекс (ОДК) като извънучилищно педагогическо учреждение. В него се обучаваха деца от 6 до 18-годишна възраст в различни кръжоци и спортове: художествено-творчески, научно-познавателни и спортно-туристически. Към него бяха включени и децата от представителния танцов ансамбъл „Северняче“.[42] Комплексът се помещаваше в старата сграда на бившето начално училище „Св. св. Кирил и Методий“.

В Попово функционира и частната картинна галерия „Арт-ТТ“, която самостоятелно или съвместно с Общината организира изложби на местни и чужди творци.

ТеатриРедактиране

 
Летният театър

Първата пиеса, изиграна след Освобождението, в Попово е „Стоян Войвода“, подготвена от читалищната театрална трупа през 1882 г.[43] Дълги години поповското читалище се грижи за театралното дело в града. В края на 1945 г. се създава Читалищен народен театър с артисти-самодейци, претърпял много промени във времето.[44] В неговите постановки са играли популярните български актьори Иван Братанов, Илия Пенев, Яким Михов и Милко Никодимов. В края на 1980-те местното театрално дело запада. [45]Днес най-често в града гостуват театри от Габрово, Велико Търново, Шумен, Търговище, Русе и София, които изнасят своите представления в изцяло обновените през 2010 г. зали на Читалището и Дом на културата.

Летният театър на Попово е едно уникално за региона амфитеатрално съоръжение, изградено върху мочурливо място, което е било превърнато в миналото в сметище за централната част на града. Съоръжението е открито официално на 7 май 1966 г.,[46] съчетаващо в себе си киносалон под открито небе, театрална сцена за публични изяви и концерти с гримьорни и съблекални и миниигрище за футбол на малки вратички. Неизползван и почти изоставен без поддръжка, Летният театър се връща към нов живот след отдаването му през 1991 г. на концесия на частен предприемач от града и след основния ремонт, извършен през 2006 и 2007 г. Възстановени са сцената, местата за зрителите, отводняването на прилежащия терен, заведението към комплекса и други.

Исторически музейРедактиране

 
Историческият музей
 
Етнографската къща

Създаден като музейна сбирка към читалището в града през 1957 г., през 1991 г. получава статут на исторически музей. Днешната му експозиция е открита на 2 март 1995 г. Към музея днес функционират отдели: „Археология“, „Етнология“ (етнография), „Нова и най-нова история“ и „Художествен“. Съхранява паметници на културата от района, сред които праисторическа култова пластика, римска бронзова пластика, мраморни оброчни релефи, впечатляваща колекция от възрожденски икони, предмети на стария градски бит, както и предмети, свързани със стопанския, политическия, просветен и културен живот в града и творби на изявени български художници. Фондът на музея съхранява общо около 30 000 музейни единици, а в експозицията му днес са включени близо 2500 най-разнообразни предмета.[47]

В отделна сграда (къщата на Мара Тасева) е уредена етнографска експозиция „Бит и култура на градското население от края на 19-то и началото на 20-то столетие“, а малки музейни и етнографски сбирки съществуват към читалищата и частни домове на територията на общината в селата Садина, Светлен, Паламарца и др.

През есента на 2009 г. на втория етаж на обновеното бивше общинско „Доходно здание“ (или старата община), в централната част на града отвори врати и художествена галерия „Кирил Майски. С решение на ОбС-Попово, галерията днес носи името на известния художник-поповчанин, почетен гражданин на Попово и голям дарител на картини, живеещ в град София. Стопанисва се от ИМ-Попово.

Музеят организира периодично научни конференции, повечето доклади от които са събрани в сборници, посветени на миналото на Поповския край. Първоначално поредицата сборници носи името „Попово в миналото“, а от есента на 2009 г. е преименувана на „Попово – минало и бъдеще“.

Градската градина на ПоповоРедактиране

 
Градската градина

Идеята за създаването на градска градина в Попово се ражда в началото на 20 век: на 10 октомври 1902 г. от членовете на новосъздаденото поповско туристическо дружество „Сакар тепе“, които обаче не успяват да я реализират. Инициативата е подета от колоездачното дружество, което на 28 юли 1907 г. получава от Общинския съвет 4 декара общинска мера в местността Дьоллюк, в югоизточната част на града, до жп линията за изграждане на колодрум,[48] с който се поставя и началото на самата градина.

В по-ново време градината е разширена на изток и север почти до язовир „Каваците“. Около нейните алеи днес се срещат редица видове широколистни и иглолистни дървета (ясен, явор, чинар, топола, черен бор, бял бор, веймутов бор, хималайски бор, смърч, ела и др.). В градината има детска площадка с люлки и пързалки, две чешми, шадраванче, малко лятно кафе, а от лятото на 2007 г. и модерен комплекс с обновен открит плувен басейн, бар-ресторант и лятна дискотека.

Руският паметникРедактиране

 
Руският паметник

Руският паметник е разположен северно в покрайнините на града. Над него са погребани в братска могила руските войници, загинали в тежките и кръвопролитни сражения при село Светлен през лятото на 1877 г. Първоначално в същата местност е имало два или три паметника, изработени от камък. С течение на времето неподдържаните паметници започват да се рушат и почти се обезличават.

През 1930-те години ученици от Поповската гимназия с помощта на градската община подновяват единия от двата паметника. Засаждат хвойни и липи и го ограждат. Вторият постепенно се разрушава и мястото му, където точно се е намирал потъва в забвение.

Запазеният и ремонтиран през 1993 г. паметник с каменен постамент и чугунен пилон има надпис: „Тук са погребани руски войни, убити в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.“ Старият текст преди ремонта е гласял: „В памет на падналите руски братя в боевете край Попово през Освободителната война 1877 – 1878 г.“[49]

За честването на 100-годишнината от Руско-турската война около Руския паметник е изграден мемориален комплекс с подходи, стълбища, площадки, места за отдих и много дървета и храсти. Комплексът сега не е в добро състояние, но по стара традиция от това място с тържествена литургия и поднасяне на венци започват мероприятията посветени на Освобождението в града.

През 1956 г. монументът е обявен за паметник на културата.

Редовни събитияРедактиране

 
Указ № 426 от 10 юни 1883
 
Панаирът в гр. Попово, 2011 г.
  • Официален празник на Попово е 10 юни. Обявен е за Празник на Попово на 29 декември 1998 г. На тази дата през 1883 г. с княжески Указ № 426 по предложение на управляващия Министерството на вътрешните дела селото Попово се преименува в „градец Попово“. На този ден се провежда и тържествената сесия на общинския съвет, на която се определят и награждават заслужилите и почетните граждани на Попово.
  • Пазарен ден (или „малкия околийски празник“, както го наричат местните) за поповска община и за град Попово е петък. Символичен ден за града, в който по стара традиция голяма част от селското население посещава Попово за пазар и развлечение.
  • Кинофестивал за операторско майсторство „Златното око провежда се в памет на родения в Попово кинооператор Димо Коларов на всеки две години през месец май.
  • Национален фестивал на алтернативното кино „Мини филм – Попово“ се провежда през месец май, през една година, обикновено нечетна, като е предназначен за всички любители на камерата, като цели да представи най-интересната продукция, създадена от непрофесионални киноклубове и кинолюбители на определена тематика.
  • Фестивал за стари градски и шлагерни песни „Спомени в песни“ – провежда се всяка година през месец май с участие на певци и групи от Североизточна България.
  • „Попово в миналото“ – научни конференции, посветени на миналото на Поповския край, организирани от градския исторически музей, обикновено веднъж на четири или пет години с участници от цялата страна. През есента на 2009 г. започна нов цикъл от научни конференции под наслов „Попово – минало и бъдеще“.
  • Поповски русалски панаир – един от най-известните панаири в Североизточна България, добил отново тази своя популярност след 1989 г. Провежда се и до днес всяка година, като продължава една седмица. Съпътстван е с множество изяви и културни прояви и огромен брой най-различни сергии и панаирни атракции. Провежда се през „Русалийската неделя“ (седмица), започваща с празника на Свети Дух – първият понеделник след Петдесетница (50 дни след Великден). Началото на панаира е поставено в първото десетилетие на 20 век с освещаването на един извор, смятан за лековит, намиращ се на територията на днешната Градска градина. Това е едно от трите събития, заедно с Коледа и Великден, събиращо разпръсналите се в България и по света поповчани отново в техния роден град.
  • „По стъпките на четата на Таньо Войвода“ – тържества, провеждани всяка година на 1 и 2 юни, посветени на геройския път на четата на Таньо Стоянов, съвпадащи с финала на този поход на Керчан баир до село Априлово.
  • Срещи на ветераните от войните – организират се периодично, през няколко месеца и се ръководят от служител на общинската администрация на Попово.
  • Йордановден – на 6 януари 2009 г. бе възстановена традицията на ритуала „хвърляне на кръста“ в езерото, намиращо се в двора на пожарната.

ЛичностиРедактиране

Многобройни са деятелите на науката, изкуството и културата, родени в Попово. Повечето от тези хора са напуснали града в стремежа си да се изучат или реализират в различни сфери или професии, за които малките градове не предлагат практикуване или развитие.

За пръв път званието почетен гражданин за приноси в развитието на Попово като град е присъдено през 1926 г. Негов носител става българският политик и държавник Михаил Маджаров, бивш министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Наградата на признателните поповчани той получава за съдействието си, което им оказва при уреждането железопътната линия София-Варна да премине в непосредствена близост до Попово и за създаването на гара Попово.

ДругиРедактиране

Градове с подписано споразумение за международно сътрудничество и установени тесни контактиРедактиране

Попово е в тесни отношения със следните градове от други държави:[50][51]

Градове с установен културен обменРедактиране

МедииРедактиране

През 1900 г. в града излиза от печат първият вестник, „Народно събуждане“[52]. Днес покритие на Попово и региона имат следните медии:

  • „Местен вестник“. Отпечатва се един път седмично, като се разпространява всеки петък. Наследник на вече несъществуващия „Поповски вестник“, с новини за събитията от региона, забавна страница и исторически четива за Попово и прилежащите му населени места. Може да се прочете или изтегли през официалната страница на община Попово, където се намират почти всички негови излезли броеве в PDF формат;
  • Радио „Антола“ – ефирно FM радио, излъчващо на 89,5 MHz;
  • Кабелна телевизия „Попово Кабел“, излъчваща един път седмично и телевизионно предаване с местни новини и събития, подготвяни от служители на община Попово;
  • „Радиовъзел Попово“ – кабелно радио („радиоточка“), излъчващо всекидневно половинчасово предаване за града и общината;

СпортРедактиране

  • Футболният отбор на града се нарича „ФК Черноломец“. Звездният миг на отбора е 6 май 1946 г., когато играе на финала на първия национален турнир за купата на Съветската армия в София срещу „Левски“, но губи срещата с резултат 4:1.
  • Волейболният отбор за мъже на града се нарича ВК „Попово 09“ (наследник на ВК „Попово“) и успешно се състезава в северната „А“ елитна волейболна група. През 1998 г. е създаден ВК „Черноломец – Попово 98”, в който тренират деца – момчета и момичета.
  • Отборът по тенис на маса за мъже на града се нарича „Роса 1“ (СКТМ „Роса – 1“) и е един от най-добрите професионални отбори в страната. Финансира се основно от едноименното предприятие в Попово и отчасти от общинския бюджет.

КухняРедактиране

В традиционната кухня на старите поповски семейства има много интересно съчетание на класическата в миналото западноевропейска и българска кулинарна традиция, но тя е почти забравена поради масовото изселване на тези „стари граждани“ от града към градовете Шумен, Варна и София.

ЛитератураРедактиране

  • Атанасов, И. Летопис на град Попово. Попово, 1983.
  • Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.
  • Атанасов, И. Попово в административно-териториалната уредба на България. В: Попово в миналото. Варна, 1994, 39 – 48.
  • Атанасов, И., Ч. Пенев. Етнодемографска характеристика на Попово и района. – В: Попово в миналото – 3. Етнокултурни и демографски процеси (XV-XX век). Разград, 1999, 5 – 20.
  • Атанасов, И. Културно-историческото наследство на Поповския край. Разград, 2007.
  • Вестник „Културата в малкия град“. Попово, 2007.
  • Димитрова-Тодорова, Л. Местните имена в Поповско. С., 2006. – (една много интересна монография, излязла от печат с финансовата подкрепа на община Попово, включваща и материали за историята на град Попово и селата от Поповска и Опаченска общини)
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв., Г. Гинев, Ил. Ангелова, А. Конаклиев. Археологически паметници в Търговищкия район. С., 1991.
  • Ковачев, Р. Селища и население в Поповския регион според новопостъпили османотурски регистри от първата половина на XV век. – В: Попово в миналото – 3. Етнокултурни и демографски процеси (XV-XX век). Разград, 1999, 21 – 34.
  • Милетич, Л. Старото българско население в Североизточна България. С., 1902.
  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929. – (най-пълното краеведско изследване за града с автори двама поповски учители; книгата е библиографска рядкост и е издадена от несъществуващата вече поповска печатница и издателство „Просвета“ на Ив. Калчев)
  • Стоянова, Ж. Щрихи от социално-икономическото развитие на град Попово през периода 1878 – 1912 г.. В: Попово в миналото. Разград, 1994, 65 – 76.
  • Стоянова, Ж., Г. Василева. П. Събев. Храмове и свещеници в Поповска духовна околия през XIX и първата половина на XX век. В: Попово в миналото-4. Разград, 2004, 137 – 208.
  • Събев, П. Заселването на Попово с балканджии. В: Попово в миналото. Разград, 1994, 49 – 55.
  • Събев, П. Културният живот в Попово през XX век. Варна, 2003.
  • Цонев, С. Садине – с друго име Раклум... В: „Местен вестник“, бр. 29, 11.11.2011, 6.

БележкиРедактиране

  1. Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141.
  2. Попов, Кънев. 1929: 104.
  3. Димитрова-Тодорова, Л. 2006: 141 – 142.
  4. Попов, Кънев, 1929: 7.
  5. официален сайт на община Попово
  6. официален сайт на община Попово
  7. Атанасов, Пенев. 1999: 8 – 9.
  8. Атанасов, И. 1983: 7.
  9. Събев, П. 1994: 49 – 50
  10. Милетич, Л. 1902: 127
  11. официален сайт на община Попово
  12. Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес към 15.03.2011 г. от сайта на ГРАО
  13. Стоянова, Василева, Събев. 2004: 167 – 168.
  14. Стоянова, Василева, Събев. 2004: 169 – 170.
  15. Стоянова, Василева, Събев. 2004: 170 – 171.
  16. Дремсизова-Нелчинова. 1991: 59 – 60.
  17. Цонев, С. 2011: 6.
  18. Ковачев, Р. 1999: 31 – 32.
  19. Атанасов, Събев. 1992: 6.
  20. Атанасов, И. 1994: 40
  21. Атанасов, Събев. 1992: 8.
  22. Атанасов, И. 1994: 42 – 43
  23. Атанасов, Събев: 1992: 15
  24. Атанасов, Събев: 1992: 20
  25. Атанасов, Събев: 1992: 23 – 24
  26. Атанасов, Събев. 1992: 36 – 40
  27. Атанасов, Събев. 1992: 40.
  28. Атанасов, Събев. 1992: 42
  29. официален сайт на община Попово
  30. [1] официален сайт на община Попово
  31. официален сайт на община Попово
  32. официален сайт на община Попово
  33. официален сайт на община Попово
  34. Атанасов, И. 1983: 24
  35. Атанасов, Събев. 1992: 35
  36. Атанасов, Събев. 1992: 43
  37. информация за изборните резултати от ЦИКМИ
  38. информация за изборните резултати от ЦИКМИ
  39. информация за изборните резултати от ЦИКМИ
  40. Атанасов, Събев. 1992: 18
  41. официален сайт на община Попово
  42. а б в Вестник. Културата в малкия град. Попово, 2007
  43. Събев, П. 2003: 31
  44. Събев, П. 2003: 37
  45. Събев, П. 2003: 41
  46. Атанасов, Събев. 1992: 39
  47. Сайт на Исторически музей Попово
  48. Атанасов, Събев. 1992: 16
  49. Атанасов, И. 2007: 21
  50. Информация от „Местен вестник“
  51. Списък на побратимени градове
  52. Атанасов, Събев. 1992: 13

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране