Попово (община)

община в област Търговище
Вижте пояснителната страница за други значения на Попово.

Община Попово е разположена в Североизточна България и е сред съставните общини на област Търговище.

Община Попово
      
Общи данни
ОбластТърговище
Площ832.9 km²
Население30 676 души
Адм. центърПопово
Брой селища35
Сайтpopovo.bg
Управление
КметЛюдмил Веселинов
(Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Общ. съвет29 съветници
Изглед към общинския център град Попово през 2012 г.
Топографска карта на община Попово.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в северозападна част на област Търговище. С площта си от 832,899 km2 е 2-рата по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която е и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.

Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.

Западно от село Манастирца, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.

От общата територия на общината от 832,9 km2о 60,1% са обработваеми земи, а 22,6% е горският фонд.

Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.

В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново в широка долина протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).

На югозапад, по границата с общините Антоново и Стражица в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина протича част от средното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).

На територията на общината са изградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.

Климат, почви, растителност

редактиране

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2 °C, а годишното количество на валежите е около 600 mm. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.

Почвените типове са черноземи, кафяви горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.

Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.

 
Изглед към село Априлово от местността „Керчан баир“ през 2007 г.
 
Изглед към село Баба Тонка през 2008 г.
 
Изглед към село Берковски през 2008 г.
 
Изглед към село Гагово през 2007 г.
 
Изглед към село Дриново през 2007 г.
Изглед към село Зараево през 2008 г.
Изглед към село Захари Стояново, 2007 г.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 35 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Априлово 300 19,732 Араплар Ковачевец 503 35,847 Ковачовец
Баба Тонка 97 13,362 Кара Велер Козица 266 8,483 Кечилер
Берковски 73 9,971 Шерметлер Конак 39 23,465
Бракница 31 16,062 Ломци 440 33,948 Спахлар
Водица 520 43,429 Манастирица 11 6,920 Мансър
Гагово 384 19,062 Марчино 46 14,025 Кючук
Глогинка 339 23,775 Къзъллар Медовина 640 29,816 Балджи омур
Горица 65 17,783 Тюлбеллер Осиково 91 24,504
Долец 34 10,872 Дере Паламарца 362 46,009
Долна Кабда 123 12,732 Помощица 49 16,379 Ярдъм
Дриново 454 25,052 Бахшишлар Попово 13 076 42,214
Еленово 255 20,510 Фюлбеллер Посабина 195 28,780
Заветно 83 9,835 Сърнасъф Садина 679 61,811
Зараево 771 34,497 Кара Хасан Светлен 680 31,051 Аязлар
Захари Стояново 175 15,918 Омур бей Славяново 678 26,862 Караач, Борисово
Звезда 138 13,158 Мехмеди Тръстика 202 21,559 Сазлъ
Иванча 18 8,404 Курт алан Цар Асен 146 31,456 Халваджи ендже кьой
Кардам 871 35,616 Хайдар

Административно-териториални промени

редактиране
  • през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар без административен акт поради изселване;
  • Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево;
  • Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово;
  • Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча;
  • Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово;
  • Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен;
  • МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново;
  • МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица;
– преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица;
  • Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово;
– преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка;
 
Изглед към село Конак през 2009 г.
Изглед към село Ломци през 2007 г.
Изглед към село Еленово през 2007 г.
Изглед към село Садина през 2007 г.
Изглед към село Паламарца през 2007 г.
– преименува с. Шерметлер на с. Берковски;
– преименува с. Къзъллар на с. Глогинка;
– преименува с. Дере на с. Долец;
– преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово;
– преименува с. Сърнасъф на с. Заветно;
– преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново;
– преименува с. Хайдар на с. Кардам;
– преименува с. Спахлар на с. Ломци;
– преименува с. Кючук на с. Марчино;
– преименува с. Балджи омур на с. Медовина;
– преименува с. Ярдъм на с. Помощица;
– преименува с. Аязлар на с. Светлен;
– преименува с. Сеид на с. Сеячи;
– преименува с. Сазлъ на с. Тръстика;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт;
  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново;
  • Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово;
– закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

 
Изглед към село Славяново през 2008 г.
Година на
преброяване
Численост
1934 56 371
1946 57 028
1956 54 229
1965 52 278
1975 49 155
1985 44 899
1992 40 968
2001 36 208
2011 28 775
2021 22 834

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 28 775 18 531 4556 959 155 631 3943 100.00 64.39 15.83 3.33 0.53 2.19 13.70
Попово 15 648 12 278 1413 35 34 76 1812 Попово 78.46 9.02 0.22 0.21 0.48 11.57
Кардам 1532 510 134 281 605 Кардам 33.28 8.74 18.34 39.49
Садина 994 965 0 25 Садина 97.08 0.00 2.51
Светлен 933 518 280 12 0 6 117 Светлен 55.51 30.01 1.28 0.00 0.64 12.54
Зараево 921 222 180 446 14 Зараево 24.10 19.54 48.42 1.52
Славяново 774 347 177 5 244 Славяново 44.83 22.86 0.64 31.52
Медовина 717 343 173 0 0 0 201 Медовина 47.83 24.12 0.00 0.00 0.00 28.03
Ломци 691 257 385 13 6 9 21 Ломци 37.19 55.71 1.88 0.86 1.30 3.03
Ковачевец 671 360 164 134 12 Ковачевец 53.65 24.44 19.97 1.78
Водица 667 541 41 44 39 Водица 81.10 6.14 6.59 5.84
Гагово 605 237 175 144 0 8 41 Гагово 39.17 28.92 23.80 0.00 1.32 6.77
Паламарца 531 265 71 0 14 3 178 Паламарца 49.90 13.37 0.00 2.63 0.56 33.52
Дриново 459 384 14 4 3 12 42 Дриново 83.66 3.05 0.87 0.65 2.61 9.15
Глогинка 440 48 187 7 196 Глогинка 10.90 42.50 1.59 44.54
Априлово 397 90 64 222 20 Априлово 22.67 16.12 55.91 5.03
Козица 324 9 249 0 25 0 41 Козица 2.77 76.85 0.00 7.71 0.00 12.65
Тръстика 280 73 190 0 3 8 6 Тръстика 26.07 67.85 0.00 1.07 2.85 2.14
Еленово 269 60 14 9 185 Еленово 22.30 5.20 3.34 68.77
Захари Стояново 266 86 171 0 8 Захари Стояново 32.33 64.28 0.00 3.00
Посабина 224 132 6 0 85 Посабина 58.92 2.67 0.00 37.94
Долна Кабда 205 6 193 0 4 Долна Кабда 2.96 94.14 0.00 1.95
Цар Асен 163 156 6 0 0 Цар Асен 95.70 3.68 0.00 0.00
Звезда 148 54 87 5 1 Звезда 36.48 58.78 3.37 0.67
Осиково 140 94 0 0 0 29 17 Осиково 67.14 0.00 0.00 0.00 20.71 12.14
Горица 126 71 41 0 0 0 14 Горица 56.34 32.53 0.00 0.00 0.00 11.11
Баба Тонка 91 31 0 59 0 Баба Тонка 34.06 0.00 64.83 0.00
Марчино 91 71 17 0 0 0 5 Марчино 78.02 18.68 0.00 0.00 0.00 5.49
Заветно 88 22 61 0 0 0 5 Заветно 25.00 69.31 0.00 0.00 0.00 5.68
Берковски 82 24 54 0 4 0 0 Берковски 29.26 65.85 0.00 4.87 0.00 0.00
Помощица 76 71 0 0 3 Помощица 93.42 0.00 0.00 3.94
Конак 75 69 0 0 2 Конак 92.00 0.00 0.00 2.66
Бракница 44 42 0 0 0 Бракница 95.45 0.00 0.00 0.00
Долец 44 43 0 0 0 Долец 97.72 0.00 0.00 0.00
Манастирца 33 29 4 0 0 0 0 Манастирца 87.87 12.12 0.00 0.00 0.00 0.00
Иванча 24 23 0 0 0 Иванча 95.83 0.00 0.00 0.00

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 28 775 100.00
Православие 13 395 46.55
Католицизъм 75 0.26
Протестантство 55 0.19
Ислям 3332 11.57
Друго 23 0.07
Нямат 721 2.50
Не се самоопределят 1951 6.78
Непоказано 9223 32.05

Политика

редактиране

Общински съвет

редактиране
 
Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 53,56 % 56,49 % 51,34 % 49,68 % 50,32 %
Общ брой места 29 29 29 29 29
Местна коалиция „Заедно“ 7 10 9 7 10
ГЕРБ 6 8 7 7
Движение за права и свободи 5 5 3 5 4
Алтернатива за българско възраждане 3 3
Коалиция „БСП за България 3
Ред, законност и справедливост 1 3 2 2
Българска социалистическа партия 9 2 3 3
Местна коалиция „Европейско развитие на Попово“ 2
Движение за социален хуманизъм 2
Местна коалиция от партии „Синя коалиция – Попово“
(Демократи за силна България,
Българска социалдемократическа партия, Новото време)
1
Атака 3
Национално движение „Симеон Втори“ 1 2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Съюз на свободните демократи 1
Комунисти и патриотични сили – Попово 1
Българско движение „Национален идеал за единство“ 1
Коалиция „БЗНС – НС и БСДП 1
ВМРО – Българско национално движение 1

Транспорт

редактиране

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията СофияМездраГорна ОряховицаВарна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km:

Топографски карти

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт - каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 септември 2018. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 29 септември 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Попово“ // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Попово“ // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Попово“ // results.cik.bg. Посетен на 29 септември 2018.
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Попово“ // results.cik.bg. Посетен на 6 ноември 2019.

Външни препратки

редактиране