Попължани (дем Лерин)

село в Егейска Македония, Гърция
(пренасочване от Пополжани (дем Лерин))
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Леринско, Гърция. За селото в Кичевско, Северна Македония вижте Пополжани (община Кичево).

Попъ̀лжани (местно произношение Папъ̀жени, на гръцки: Παπαγιάννης, Папаянис, до 1928 година Παπαζάνη или Ποπόζιανη, Папазани, Попозяни или Βακούφ Κιόι, Вакуф кьой[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 1016 жители (2001).

Попължани
Παπαγιάννης
— село —
Изглед на селото от Дивио рид
Изглед на селото от Дивио рид
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 640 m
Население 581 души (2011)
Попължани в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Леринското поле западно от железопътната линия към Битоля на 12 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) на река Сакулева.

ИсторияРедактиране

 
Вакъфнамето от Битолските сиджили, 1435 година, където за първи път се споменава името на село „Пополжани“
 
Изглед на църквата „Свети Николай“ и старото българско училище (по-късно кметството) от селския площад, 1917 г.
 
Църквата в 2018 година
 
Старото училище в Попължани, построено 1925 - 1927 година
 
Централният площад в Попължани
 
Етнографският музей в Попължани
 
Манастирската църква „Свети Никодим“ на Дивио рид

В Османската империяРедактиране

Името на селото за първи път се споменава през 1435 година като „Пополжани“ във вакъфнамето от сиджилите на Битолската кадия, документ, който е известен като най-стария турско-арабски документ открит в бивша Югославия. В него селото е посочено в Леринската нахия като вакъф на Чауш бег, а границите на селото са описани.[2] Поради тази причина, селото добива името Вакуф кьой (тоест Вакъфско село) в по-късните години на османското владичество.

Селото отново се споменава в османски дефтер през 1468 г. под името „Попложани“ със 124 домакинства. Всички имена на главите на домакинствата са изброени, а имената са предимно славянски. В този дефтер се споменава, че селото е дадено на Чауш бег като мюлк от султан Мурад II, който по-късно вакъфирал. За годината 1467-1468 селото произвежда приходи от 10 000 акчета. Голяма част от приходите от Попължани са предназначени за заплати на служители в джамията и имарета в Битоля, както и за храна на харата в имарета.[3]

В дефтер от 1544 г. селото е регистрирано с името „Попължани“ и населението е намаляло в сравнение с 1468 година. Освен преброяването на населението са регистрирани всички видове мита, които населението на селото дължи. Например, в 1544 г. данокът за овце е 1212 акчета, това означава, че в селото е имало 1212 овце, защото този данък се е начислявал по едно акче за овца.[4]

В Битолските сиджили от 1633 година, жителите на село „Пополжани“ се оплакват, че много овце се отвеждат за джелепкешан. Те искат да дават само 5 овце вместо 15.[5]

Селото е основано на сегашното си място около 1700 година, като преди това се е намирало в сегашната горичка Вакуфска кория (Βακούφσκα Κουρία) на хълма Страната (Στράνατα).[6] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Вакуфкьой (Wakufkjoi) като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пипосуиджа (Piposuidja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] В началото на XX век Попължани е чисто българско село в Леринска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Попължени (Вакъвъ Кьой) живеят 1100 българи християни.[9] В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 1088 българи екзархисти и функционира основно българско училище с 1 учител и 54 ученика.[10]

През 1874 г. селяните на Попължани изпращат покана до българския владика Натанаил Охридски с молба да извърши литургия в селото, която той приема.[11] През 1891 г. българският владика Синесий Охридски освещава църква в Попължани, след като селяните отказват посвещение от гръцкия епископ.[12]

За кратко български учител в селото е деецът на ВМОРО Петър Чаулев. Ръководител на местния комитет на ВМОРО е поп Стефан Скендеров.[13] В 1902 година при Йосифовата афера след предателство на куриерите Тале, Дзоле, и Димитър от Попължани са арестувани на 18 февруари/3 март революционните дейци от селото - поп Стефан Скендеров (38-годишен), Петре Илиев (26-годишен), Ристе Стоянов (50-годишен), Ване Мицев (52-годишен), Стефо Танасов (30-годишен), Коце Ванев (28-годишен), и Ване Георгиев (48-годишен).[14]

В 1903 година жителите на селото участват в Илинденско-Преображенското въстание.

През март 1907 година водачът на гръцката въоръжена пропаганда Георгиос Цондос - Вардас изпраща две заплашителни писма до жителите на Попължани с искане те да декларират като гърци, едното адресирано до кмета Атанас Чавка, а другото до Дане Димев - първенец в селото.[15] На 9 октомври 1907 година гръцките чети го нападат селото.[16]

По време на Балканската война 3 души от Попължани се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17]

От 1903 до 1913 година над 100 жителите емигрират в САЩ временно за работа, повечето в градовете Бюсайръс, Охайо или Индианаполис, Индиана. Въпреки пътуването с османски паспорти, всички те се регистрират със славянски имена и като „македонци“ или „българи“ след преминаване през Елис Айлънд. Само след 1913 г. емигранти от Попължани при влизане в САЩ, започват да пътуват с гръцки документи и да се регистрират с гръцки имена.

През 1912 година българското училище в село Попължани има двама учители, главен учител е Васил Куев, а помощник е Атанас Дафов от Сакулево.

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1920 Попължани е посочено със 120 къщи на християни славяни.[18] В 1926 година селото е прекръстено на Папаянис.[19] В 1928 година Попължани е представено като смесено местно-бежанско със 7 бежански семейства и 31 жители общо.[20]

В 1912 и 1928 година населението на селото е около 900 жители. Държавна сигурност определя повечето от тях като жители с негръцко или неясно съзнание. Селото не пострадва по време на Гръцката гражданска война.[21]

По време на Гръцко-турската война (1919 – 1922), 30 жители са мобилизирани от селото, двама от които са убити в Мала Азия: Пеце Попов и Георги Божинов.

На 31 октомври 1925 г. селото е обискирано и населението подложено на тормоз от гръцки войскови части и жандармерия. Арестувани са 41 души, сред които Неделков и Делеников, осъдени по на 18 години затвор, Мицев, Божинов и Алексиев по на 12 години затвор, Руселиев, Алексиев, Гице, и Пецев.[22] Изпратени на остров Скирос са Илия Жиров, Лазо Деларов, Стоян Газеов, и Коста Дейков. Също заточени из разни острови са Никола Чаклев, Тодор Котевски, Филип Мицарев, и Атанас Иванов. На 24 ноември 1925 година Димитър Гоцев, Филип Маджаров и Тодор Коревчев са осъдени да бъдат депортирани за шест месеца на остров Андрос. През същата 1925 година са били осъдени следнитe лица, обвинени за връзки с ВМРО: свещеник Димитър Скендеров, Тодор Анастасов Кировски, и Анастас Димитров Попгеоргиев на доживотен затвор; Иван Глувчев и Димо Газеов на 2 години затвор и 4000 драхми глоба; Иван Станчев на 4 години затвор и 5000 драхми глоба.[23]

По време на диктатурата на Йоанис Метаксас (1936 – 1941), селяните Тане Белов, Пандо Белов, и Стефо Типев са заточени на островите Хиос и Крит.

В гръцко-италианската война (1940 – 1941) от селото са мобилизирани 35 души, двама от които са убити на фронта.

През март 1946 година съдът в Лерин съди 70 души от Попължани за участие в българската паравоенна организация Охрана.[24]

От 1950 до 1970 г. голям брой жители мигрират за постоянно в Канада, Австралия и Германия.

В 1981 година селото има 915 жители. Според изследване от 1993 година Пополжани е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[25]

В селото има една църква – „Свети Николай“ (1908 – 1912) и гробищна църква „Св. св. Константин и Елена“ (1962), както и манастирска църква „Свети Никодим“ на Дивио рид (2000). В селото има гражданско сдружение „Александър Велики“, който издава месечника „Фони ту Камбу“ (Гласът на Полето), женски клуб, както и спортен клуб „Арис“.[6]

Етнографски карактеристикиРедактиране

Село Попължани е част от Мощенските села, етнографска подгрупа на македонски българи които живеят в около 30 села в Леринското и Битолското поле. Мощенците имат специфична носия, особено женската и в миналото не сключват брак с жители на други села с различна носия.

Баба̀риРедактиране

 
Млади момчета в Попължани облечени като бабари за Сурва

Всяка година на първия януари селото празнува сурвашкия обичай Баба̀ри, както се нарича в леринския район. Обичаят, който за дълъг период е забравен в Леринско, е възроден от жителите на Попължани в средата на 90-те години на XX век. Жителите на селото са критикувани не само за възраждането на обичая, смятан за негръцки, но и за рекламирането на събитието в Лерин със славянското име Бабари, вместо с гръцката дума Карнавали.

Галерия на исторически снимкиРедактиране

ЛичностиРедактиране

 
Баща и син Стефан и Димитър Скендерови, свещеници и дейци на ВМОРО от Попължани
 
Мицко Солаков, деец на Вътрешната македонска революционна организация

Името на жителите му в местния диалект е папъсци.

Родени в Попължани
  •   Димитър Скендеров (1885 – ?), български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация
  •   Илия Белов (? - 1907), български свещеник и революционер
  •     Константин Глувчев или Константинос Глуфцис (? - 1985), гръцки свещеник в Торонто, Канада
  •   Мицко Солаков (1890 – 1928), български революционер
  •   Стефан Скендеров (1864 – 1912), български свещеник и революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО в селото
Български опълченци от Попължани в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
  •   Христо Донев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[26]
Македоно-одрински опълченци от Попължани
  •   Георги Христов (1870 – 1913), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, загинал при Радова скала на 22 юни 1913 година[27]
  •   Никола Ангелов (1884 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  •   Тодор Георгиев (Георгев, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[28]
Дейци на СНОФ и ДАГ от Попължани
Други
Починали в Попължани

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ποπόζιανη -- Παπαγιάννης
  2. Kaleši, Hasan. Najstariji Vakufski Dokumenti u Jugoslaviji na Arapskom Jeziku. Priština, Zajednica naučnih ustanova Kosova, 1972. с. 65-88.
  3. Турски Документи за Историјата на Македонскиот Народ, Опширни Пописни Дефтери од XV век, Том II, Скопје, 1973, с. 266-269.
  4. Турски Документи за Историјата на Македонскиот Народ, Опширни Пописни Дефтери од XV век, Том II, Скопје, 1973, с. 266-269.
  5. Александар Матковски, Номадското сточарство во Македониjа од XIV до XIX век, Скопје, 1996, с. 89.
  6. а б Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  7. Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.249.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 176-177.
  11. Натанаил Охридски. Борба за България. София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003. с. 251-252.
  12. Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 43.
  13. Спомени на Георги Попхристов [1]
  14. Годишен зборник, Книги 24–25, Филозофски факултет на Универзитетот - Скопjе, 1972, с. 181.
  15. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 124-125
  16. „The Greek Struggle in Macedonia, 1897-1913“, Thessaloniki, Museum of the Macedonian Struggle, 1966, стр. 417
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.
  18. Милојевић, Боривоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  19. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας
  22. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 721.
  23. Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 724-725.
  24. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  25. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  26. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 170.
  29. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  30. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)