По̀родин (на македонска литературна норма: Породин) е село в община Битоля на Северна Македония.

Породин
Породин
— село —
Църквата „Света Петка“
Църквата „Света Петка“
40.9333° с. ш. 21.3667° и. д.
Породин
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина600 m
Население202 души (2002)
Пощенски код7223
МПС кодBT
Породин в Общомедия

География редактиране

Селото се намира на 600 m надморска височина в областта Пелагония, на 13 km южно от Битоля.[1]

История редактиране

Народната етимология обяснява името на селото с многото порои там – първоначално било Порой, после Пороин и накрая Породин.[1]

Край селото е разположен археологическият обект Породинска тумба.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611-1612 година селото е отбелязано под името Породим с 5 джизие ханета (домакинства).[2]

В XIX век Породин е село в Битолска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Породинъ е смесено село с 490 жители, от които 300 българи християни и 190 арнаути мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Породин е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак с 85 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Поодино има 56, а в Горно Поодино – 40 българи екзархисти.[5]

В 1951 година селото има 523 жители. Население се изселва в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 202 жители самоопределили се както следва:[6]

Националност Всичко
македонци 194
албанци 6
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 2

Църквата в селото е „Света Петка“,[1] изградена в 1939 година върху по-стар храм.

Личности редактиране

Родени в Породин

Бележки редактиране

  1. а б в г д Породин // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 1 август 2018.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 180.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007