Света Богородица Портенска

(пренасочване от Порта Панагия)

„Успение Богородично“ или „Света Богородица Портенска“ (на гръцки: Πόρτα Παναγία,) е византийска църква от втората половина на 13 век край село Пили, Трикалско, Гърция.[1]

„Света Богородица Портенска“
Πόρτα Παναγία
0124 PORTA PANAGIA PYLI TRIKALON 27.7.2016.jpg
Местоположение в Пили
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Пили
Вероизповедание Църква на Гърция
Епархия Трикийска и Стагийска
Изграждане 1283 г.
Съвременен статут паметник на културата и изкуството
Съвременно състояние запазена
„Света Богородица Портенска“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Църквата се намира на северния бряг на река Портайкос, десен приток на Пеней, край руините на старо селище с името Мегали Порта (Μεγάλη Πόρτα или Μεγάλαι Πύλαι), което е разрушено от османците през 1822 г. Днешното село Пили, със старо име Порта, се намира наблизо, а от другата страна на клисурата, по-точно на „Портата“, е манастира Свети Висарион (Пили).

Мястото е ключово и стратегическо за контрола на комуникациите между историческа Тесалия и Амбракия, т.е. между Лариса/Трикала и Арта/Превеза. С оглед на местоположението, владението и юрисдикцията над православния манастирски комплекс било от ключово значение за обосновката и на териториалните претенции върху Тесалия и Епир. В Стаги се намирала най-южната тесалийска епархия на Охридската архиепископия, а вероятно във Вулгарели - южноепирската. От друга страна, керванският път между гръцката Лариса и гръко-епирската Арта преминавал през Великата Порта, отъждествявана култово и семантично със Света Богородица. На мястото се пресичали и засичали на кръст комуникациите в Османска Тесалия между санджакския център Трикала с Аграфа, от север на юг, и Арта-Волос - от запад на изток. По тази причина и етимологията - Порта. Северноразположения пиндски кервански проход бил още от античността и средновековието при Мецово, а южния - при Карпениси. [2]

ИсторияРедактиране

Църквата първоначално е католикон на ставропигиалния манастир „Света Богородица Непобедима“ (Παναγία Ακαταμάχητος), издигнат през 1283 г. от севастократор Йоан I Дука. [3] [2] На мястото на средновековната църква е имало древен храм, части от който са оцелели зазидани в нея, извън нартекса. [4]

Православният манастир около църквата притежавал обширни владения в региона на Пили (или на български във Винения район), потвърдени от византийските императори Андроник II Палеолог и неговия внук Андроник III Палеолог. Манастирът имал метох посветен на Свети Атанасий във Фанари.

Архитектура и интериорРедактиране

Църквата е трикорабна базилика с трансепт. Страничните крила са значително по-ниски и са отделени от централната пътека от колони, образуващи шест арки. На изток църквата разполага с три тристранни апсиди. [5][4] Стените на църквата с височина 2 m са изградени от големи варовикови дялани камъни, някои от които са наредени във формата на кръстове, а останалата ѝ част е зидана типично византийски с квадратни камъни с тухли около тях. Външните стени са с керамични декорации под формата на назъбени ленти, меандри, кръстове и други фигури. Прозорците са двойни или тройни крила с керамични декорации. [6] Нартексът е добавен в края на 14 век и е кръсто-куполен тип, с четири малки ъглови ниши.

Екстериорът на църквата много се доближава до известния моравски стил.

Църквата е основно изградена с използвани строителни материали. [7][4] Гробът на Йоан I Дука е пред южната стена на църквата, и е красен от композицията на ангел седнал на трона на Богородица. [8] Иконописът е унищожена при пожар през 1855 г. [9]

БележкиРедактиране

  1. Τ.Κ. 42032, Πύλη, Πόρτα Παναγιά (Νομός Τρικάλων). // Διοικητικές Πληροφορίες. Посетен на 13 януари 2017.
  2. а б Koder, Hild, p. 245
  3. Τ.Κ. 42032, Πύλη, Πόρτα Παναγιά (Νομός Τρικάλων). // Διοικητικές Πληροφορίες. Посетен на 13 януари 2017.
  4. а б в Koder, Hild, p. 246
  5. Τ.Κ. 42032, Πύλη, Πόρτα Παναγιά (Νομός Τρικάλων). // Διοικητικές Πληροφορίες. Посетен на 13 януари 2017.
  6. Τ.Κ. 42032, Πύλη, Πόρτα Παναγιά (Νομός Τρικάλων). // Διοικητικές Πληροφορίες. Посетен на 13 януари 2017.
  7. Τ.Κ. 42032, Πύλη, Πόρτα Παναγιά (Νομός Τρικάλων). // Διοικητικές Πληροφορίες. Посетен на 13 януари 2017.
  8. Constantinides, 1992, p. 30
  9. Τ.Κ. 42032, Πύλη, Πόρτα Παναγιά (Νομός Τρικάλων). // Διοικητικές Πληροφορίες. Посетен на 13 януари 2017.