Портитовци

село в община Бойчиновци, обл. Монтана

Портѝтовци е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, област Монтана.

Портитовци
България
43.4921° с. ш. 23.3642° и. д.
Портитовци
Област Монтана
43.4921° с. ш. 23.3642° и. д.
Портитовци
Общи данни
Население485 души[1] (15 март 2024 г.)
33 души/km²
Землище14,702 km²
Надм. височина99 m
Пощ. код3432
Тел. код09513
МПС кодМ
ЕКАТТЕ57844
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Бойчиновци
Светлин Сретениев
(Републиканци за България; 2011)
Кметство
   кмет
Портитовци
Таня Петрова
(ДПС)

География

редактиране

Селото се намира на 18 км от гр. Монтана по поречието на река Огоста. Разположено е в хълмиста низина между Предбалкана и Дунавската равнина в близост до вливането на река Ботуня в река Огоста. Надморската височина варира между 95 м при нивото на река Огоста и около 200 метра в най-високите си части.

Поради богатата на златни наноси р. Огоста и възможността за земеделие, бреговете ѝ били удобни за заселване от най-дълбока древност. Най-старото население са траките, които обитавали тези местности през I хил. пр. Хр. В началото на III в. пр. Хр. Рим започва експанзия към тракийските земи. В резултат на победите на Рим над траките през 45 г. се създава официална провинция Тракия – Мизия, в състава на която влиза и територията на днешната община Бойчиновци. Следи от римското владичество се откриват и до днес – северно от село Портитовци има останки от римска крепост и римски път.

Римското владичество продължило до нахлуването на хуните (441 г.), които опустошили всички цветущи селища в Мизия. Последвали нашествията на остготите и аварите. Към втората половина на V в. се заселили славяните, а включването на този край към славяно-българската държава вероятно е станало още по времето на хан Аспарух (681 – 685 г.).

С нахлуването на османските орди в този край започнал нов период от развитието на района. Много от селищата били разрушени, а на други били дадени нови имена. Оттогава датират и първите писмени източници, споменаващи имена на днешните селища.

Поради особеното си местоположение (съседство с други народи и кръстосване на пътища) в миналото тези места са били арена на постоянно преплитане на различни народностни групи. Това е оставило отражение в наименуването на селищата и местностите, за които съществуват и до днес красиви народни легенди.

Освобождението на този край станало през късната есен на 1877 г. Откъм Враца настъпили частите на II Кавалерийска дивизия под командването на генерал-майор Н. Ст. Леонов, а откъм Оряхово – частите на Руско-румънски отряд, командуван от генерал-майор Арнолди.

През 1922 година село Портитовци се откъсва от състава на община Люта и се присъединява към община Бойчиновци

След Деветоюнския преврат (1923 г.), извършен от Военния съюз и Народния сговор, в цялата страна избухват широки недоволства срещу тираничния режим. Един от центровете на организирана съпротива е гр. Бойчиновци и съседните села, където на 23 септември се вдига въоръжено въстание. За кратко време, въпреки героичната съпротива, въстанието е удавено в кръв и повечето от организаторите преминават границата с Югославия.

Днес населението на село Портитовци е около 500 души. Изповядва се православно християнство, но религията е слабо застъпена.

Културни и природни забележителности

редактиране

Портитовци е заобиколено от красива природа и богат животински свят. Има много природни и исторически забележителности – останки от римски галерии и крепости. Читалищната дейност е добре развита, подпомагана от местния бизнес. Заражда се и танцов състав. На голяма подкрепа се радва местният футболен отбор, който за кратко време си извоюва челно място.

Редовни събития

редактиране

Последната неделя на месец септември – събор. Kаним ви на събор !

Външни препратки

редактиране