Портѝтовци е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, област Монтана.

Портитовци
Общи данни
Население491 души[1] (15 септември 2022 г.)
33,4 души/km²
Землище14,702 km²
Надм. височина99 m
Пощ. код3432
Тел. код09513
МПС кодМ
ЕКАТТЕ57844
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Бойчиновци
Светлин Сретениев
(Българска нова демокрация)
Кметство
   кмет
Портитовци
Таня Петрова
(ДПС)

География Редактиране

Селото се намира на 18 км от гр. Монтана по поречието на река Огоста. Разположено е в хълмиста низина между Предбалкана и Дунавската равнина в близост до вливането на река Ботуня в река Огоста. Надморската височина варира между 95 м при нивото на река Огоста и около 200 метра в най-високите си части.

История Редактиране

Поради богатата на златни наноси р. Огоста и възможността за земеделие, бреговете ѝ били удобни за заселване от най-дълбока древност. Най-старото население са траките, които обитавали тези местности през I хил. пр. Хр. В началото на III в. пр. Хр. Рим започва експанзия към тракийските земи. В резултат на победите на Рим над траките през 45 г. се създава официална провинция Тракия – Мизия, в състава на която влиза и територията на днешната община Бойчиновци. Следи от римското владичество се откриват и до днес – северно от село Портитовци има останки от римска крепост и римски път.

Римското владичество продължило до нахлуването на хуните (441 г.), които опустошили всички цветущи селища в Мизия. Последвали нашествията на остготите и аварите. Към втората половина на V в. се заселили славяните, а включването на този край към славяно-българската държава вероятно е станало още по времето на хан Аспарух (681 – 685 г.).

С нахлуването на османските орди в този край започнал нов период от развитието на района. Много от селищата били разрушени, а на други били дадени нови имена. Оттогава датират и първите писмени източници, споменаващи имена на днешните селища.

Поради особеното си местоположение (съседство с други народи и кръстосване на пътища) в миналото тези места са били арена на постоянно преплитане на различни народностни групи. Това е оставило отражение в наименуването на селищата и местностите, за които съществуват и до днес красиви народни легенди.

Освобождението на този край станало през късната есен на 1877 г. Откъм Враца настъпили частите на II Кавалерийска дивизия под командването на генерал-майор Н. Ст. Леонов, а откъм Оряхово – частите на Руско-румънски отряд, командуван от генерал-майор Арнолди.

През 1922 година село Портитовци се откъсва от състава на община Люта и се присъединява към община Бойчиновци

След Деветоюнския преврат (1923 г.), извършен от Военния съюз и Народния сговор, в цялата страна избухват широки недоволства срещу тираничния режим. Един от центровете на организирана съпротива е гр. Бойчиновци и съседните села, където на 23 септември се вдига въоръжено въстание. За кратко време, въпреки героичната съпротива, въстанието е удавено в кръв и повечето от организаторите преминават границата с Югославия.

Днес населението на село Портитовци е около 500 души. Изповядва се православно християнство, но религията е слабо застъпена.

Културни и природни забележителности Редактиране

Портитовци е заобиколено от красива природа и богат животински свят. Има много природни и исторически забележителности – останки от римски галерии и крепости. Читалищната дейност е добре развита, подпомагана от местния бизнес. Заражда се и танцов състав. На голяма подкрепа се радва местният футболен отбор, който за кратко време си извоюва челно място.

Редовни събития Редактиране

Последната неделя на месец септември – събор. Kаним ви на събор !

Външни препратки Редактиране