Порто Вельо (на португалски: Porto Velho, [ˈpoʁtu ˈvɛʎu], в превод Старо Пристанище) е столицата и най-голям град – община на щата Рондония в Северозападна Бразилия. Общината е част от икономико-статистическия микрорегион Порто Вельо, мезорегион Мадейра-Гуапоре. Населението на общината към 2010 г. е 426 558 души, а територията е 34 082,366 km2 (12,7 д./km²).

Порто Вельо
Porto Velho
Знаме
      
Герб
Горе, ляво – щабът на правителството на щата; дясно – изглед от града; център, ляво – Домът на Културата на Порто Вельо; дясно – залез край река Мадейра; долу – панорамен изглед.
Горе, ляво – щабът на правителството на щата; дясно – изглед от града; център, ляво – Домът на Културата на Порто Вельо; дясно – залез край река Мадейра; долу – панорамен изглед.
Страна Flag of Brazil.svg Бразилия
Щат Рондония
Мезорегион Мадейра-Гуапоре
Микрорегион Порто Вельо
Площ 34082.366 km²
Надм. височина 85 m
Население 435732 души
12,8 души/km²
Кмет Роберто Собриньо (PT)
Основаване 2 октомври 1914 г. (1914-10-02) (106 г.)
Пощенски код 76800-000
Официален сайт www.portovelho.ro.gov.br
Порто Вельо в Общомедия

Намира се в горния речен басейн на река Амазонка. Пощенският му код е 76800 – 000. Международно летище Порто Вельо се намира на 7 км от града и обслужва полети предимно между Порто Вельо и други големи бразилски градове.

Основан е на 2 октомври 1914 с построяването на жп линията Мадейра-Маморе; тогава придобива статут на град, като част от щата Амазонас. Едва през 1943 г. става столица и град на Рондония.

Днес Порто Вельо преживява период на значителна демографска и икономическа експанзия, бидейки една от най-бързо развиващите се столици в Бразилия. Открити са два големи търговски центъра в града (мола) – „Porto Velho Shopping“ и „Porto Madeira Shopping“.

ИсторияРедактиране

 
Дворец Жетулио Варгас, щаб на правителството на Рондония.

Порто Вельо е създаден около 1907 г. покрай строителството на жп линията Мадейра-Маморе. Няколко години по-късно, на 2 октомври 1914 г. придобива статут на община, част от щата Амазонас.

От средата на 19 век се правят първите опити за построяване на жп линия с която да се избегне участъкът с водопади и бързеи по реката Мадейра (около 380 km) за да може да бъде пренасян каучукът произведен в Боливия и в региона на Гуажара-Мирин. Избраното място за построяването на пристанище е Санто Антонио до Мадейра, тогава провинция на Мато Гросо, от което каучукът бива пренасян на корабите, продължавайки пътя към Европа и Съединените щати.

Трудностите срещнати при строителството и оперирането на речно пристанище срещу скалите на водопада Санто Антонио, карат строителите и предприемачите да използват малкият амазонски порт, на около 7 km надолу, в много по-благоприятна местност.

ЕманципацияРедактиране

Придобива статут на община (град) през 1914 г., тогава все още част от щата Амазонас. През 1943 става столица и, заедно с община Гуажара-Мирин, е включен във Федералната територия Гуапоре, която през 1956 е преименувана на Рондония, ставайки щат на 4 януари 1982 г.

Демографски прирастРедактиране

На 15 януари 1873 г., император Педро II подписва Наредба-закон № 5.024, с който разрешава търговските кораби от всички държави да плават свободно по река Мадейра. В резултат, биват построени модерни съоръжения за акостиране в Санто Антонио, който оттогава става известен като Порто Ново.

В същото време продължава да се използва старото пристанище поради по-голямата сигурност, която предлага, въпреки оперативните трудности и разстоянието до Санто Антонио, начална точка на жп линията Мадейра-Маморе.

Персивал Фъркюхар, собственик на предприятието, което успява да завърши строителството на жп линията през 1912 г., от 1907 г. използва старото пристанище (на португалски: Porto Velho) за доставянето на строителните материали, когато решава че началната точка на железницата ще бъде именно тази (вече в провинция Амазонас), превръщайки се по този начин в истинския основател на града, който получава името Порто Вельо.

Градът израства покрай железопътните съоръжения на линията Мадейра-Маморе. Благодарение на печелившите икономически дейности които последват (добив на каучук, а по-късно на каситерит и злато), Порто Вельо се утвърждава и става дом на мигранти, които днес съставят населението му.

По време на завършването на строителството на жп линията, в селището живеят около хиляда души, голяма част от тях служители в строителната компания.

ГеографияРедактиране

 
Река Мадейра на фона на града.

Порто Вельо се намира в западната част на северния регион на Бразилия, в зона обхваната от Западната Амазония в Южноамазонското плато, част от Централното плато на Бразилия.

РелефРедактиране

Релефът на общината е до известна степен равномерен, с вариации в надморската височина от 70 метра до малко над 600 метра. Районът се намира в долината на река Мадейра, между Амазонската равнина и бразилското централно плато.

 
Местност край водопад Теотонио, малко преди Порто Вельо.

КлиматРедактиране

Доминира тропично-влажният климат, който се характеризира с топло време и високи нива на влажност. Градът е разположен в преходна зона с полувлажния климат от централно-западния регион и с екваториалния климат, преобладаващ в северния регион на Бразилия.

Екваториалният климат е вид тропичен климат в които няма сух сезон – всички месеци имат средни стойности на валежите от минимум 60 mm. Обхваща зоните отдалечени на максимум пет градуса от екватора.

 
Залез край река Мадейра, един от притоците на Амазонка.

Флора и ФаунаРедактиране

Амазонията представлява над половината от дъждовните гори на земята и обхваща най-обширната и биоразнообразна част на тропичните гори в света. Дъждовните тропични гори са най-богатите на флора и фауна биоми, и като цяло горите в Америка имат много по-голямо биоразнообразие от влажните гори в Африка и Азия.[1]

Над 1/3 от всички видове на земята живеят в Амазонската дъждовна гора.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Turner, I.M. 2001. The ecology of trees in the tropical rain forest. Cambridge University Press, Cambridge. ISBN 0-521-80183-4
  2. Amazon Rainforest, Amazon Plants, Amazon River Animals

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране