Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Порфирий.

Порфирий (на старогръцки: Πορφύριος; на латински: Porphyrios) (5 октомври 234, Тир – 305, Рим) e неоплатонически философ, ученик на Плотин и учител на Ямблих.

Порфирий
древногръцки философ
Porphyry.jpg
Роден
около 233 г.
Починал
около 305 г. (72 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Порфирий в Общомедия

Съдържание

ЖивотРедактиране

Роден е във финикийския град Тир. Истинското му име е Малх (Malchus), което означава „цар“ и се предполага, че родът му е със знатен произход. В Атина учи граматика и реторика при Касий Лонгин, а през 263 г. отива в Рим, където влиза в школата на Плотин. Той става негов близък приятел и след смъртта му поема ръководството на школата, пише негова биография и издава записките му. В края на живота си Порфирий се жени за вдовицата Марцела.

ТворчествоРедактиране

Голямото по обем творчество на Порфирий включва около 70 съчинения на различни теми. Сред тях са „Мисли върху умопостижимито“, „Пещерата на нимфите“, коментари върху диалозите на Платон, върху съчинения на Аристотел (като най-известните са въведението и коментара му на „Категории“ на Аристотел), Омир, Пиндар, Тукидид, Птолемей, Халдейските оракули. Пише биографии на Плотин и Питагор, както и история на философията, която се приема за първото подобно съчинение. Пише други трактати за астрологията, музиката, теологията, както и такива като например „За въздържанието от ядене на одушевени същества“, което коментира темата за вегетарианството, „Против християните“, където критикува християнството, „За статуите на боговете“, „Писмо до Анебон“, египетски жрец, „Писмо до Марцела“ и др. Пещерата на нимфите е преведена на български език от Николай Райнов.[1]

Въведение (Isagoge)Редактиране

Въведението към логическите трудовете на Аристотел, което Порфирий пише, предшества непосредствено трактата за Категориите и поради това се възприема и като негов коментар, макар съдържанието му да е по-общо. Този текст изиграва съществена роля в западната мисловност дооколкото в него е формулран проблемът за универсалиите и, по-нататък, за тяхното координиране, което става известно като „дървото на Порфирий“.

Макр да отказва сам да се произнесе относно съществуването на универсалии, Порфирий очертава алтернативните възгледи за тях[2]:

- веднага ще отбележа, че относно родовете и видовете не желая да обсъждам, дали те съществуват самостоятелно или само са дадени в мислите и ако съществуват самостоятелно, дали са тела или са безтелесни, също така – дали са отделими или са в сетивните неща и зависят от тях.

В изложението което Порфирии съчинява, той прави опит да въведе крайна йерархия на родовете и видовете, а не само да ги съпостави относително. В това проличава неговата платонистка нагласа, която в случая не съответства на замисленото от Аристотел.[3] Така например, ако чисто логически, предметната област е разчленена на твърди и течни („не-твърди“) неща и също на бели и черни („не-бели“), независмо от структурирането в класифициращо дърво, няма реална субординация.

Против християнитеРедактиране

Около 270 г. при престоя си в Сицилия, Порфирий пише трактата Против християните, който става първата книга забранена с императорски едикт поради религиозните убеждения възприети от Константин I. [4] В продължение на повече от век обаче текстът продължава да е коментиран, като изчезва практически напълно след повторно осъждане в средата на Vв. от Теодозий II. Използвайки цитати и парафрази от полемиката, в началото на 20в фон Харнак публикува реконструкция на текста.[5]

ЛитератураРедактиране

  • Порфирий, Въведение <към Категории на Аристотел> в Аристотел, Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93 – 116.
  • Порфирий, сб. Пещерата на нимфите (вкл. Мисли върху умопостижимото ; Пещерата на нимфите ; Животът на Плотин ; Писмо до Марцела), прев. от старогр. В. Маринов, София : Библиотека 48, 2000 (208 с.); съдържа и Порфирий, философът платоник Владимир Маринов

ИзточнициРедактиране

  1. Порфириос, Пещера на нимфите, от първообраза прев. Н. Райнов, София: Книгоиздателство Самообразование, 1920 (56с.); съдържа и Новоплатоничната философия и мистика на Порфириоса от Николай Райнов
  2. Порфирий, Въведение <към Категории на Аристотел> в Аристотел, Категории, София: Наука и Изкуство, 1992, пр. от старогр. И. Христов, с.93
  3. Еко У., Семиотика и философия на езика, София: Наука и Изкуство, 1993, с.68 – 81 (Критика на дървото на Порфирий)
  4. Pier Franco Beatrice, Le traité de Porphyre contre les Chrétiens, Kernos, 1991, посетен на 11 март 2011. DOI: 10.4000/kernos.295
  5. Harnack A. von., Porphyrius „Gegen die Christen“, 15 Bücher-Zeugnisse, Fragmente und Referate (Abhandiungen d. kg. preuss. Akad. d. Wiss., Phil.-hist. KI., Berlin, 1916,