Уикипедия

Постол

Тази статия е за съвременното селище. За античния град град вижте Пела. За бежанското селище вижте Неа Пела.

По̀стол[1] или понякога книжовно Апостол (на гръцки: Πέλλα, Пела, до 1926 година Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли, до 1975 година Παλαιά Πέλλα, Палеа Пела, на турски: Alaklise, Алаклисе) е градче в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела в административна област Централна Македония.

Постол
Πέλλα
Чешма в центъра на Постол
Чешма в центъра на Постол
Гърция
40.7617° с. ш. 22.5264° и. д.
Постол
Централна Македония
40.7617° с. ш. 22.5264° и. д.
Постол
Воденско
40.7617° с. ш. 22.5264° и. д.
Постол
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Площ3 km²
Надм. височина60 m
Население2455 души (2001 г.)
818 души/km²
Постол в Общомедия

География

редактиране

Постол е разположено на 60 m надморска височина на хълм на един километър от пътя Солун - Воден, в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро или Пазарското езеро между 1927 и 1937 година.[2]

История

редактиране

Античност

редактиране
 
Античният град Пела на преден план, отзад е съвременният град
  Основна статия: Пела

Край Постол са развалините на античния град Пела, на който в 1926 година е прекръстено селото. Пела е столица на Древна Македония от края на V век пр. Хр. до средата на II век пр. Хр., както и родно място на царете Филип II Македонски и Александър III Македонски.

В Османската империя

редактиране

През първата половина на XV век в поземлен регистър към тимара на Хамза и Нусрет – ловци на мечки, са описани и селата Апостол и Текюр Бунаръ (вероятно Гераки, Берско), които преди това били мюлк на Иса бей, син на Евренос бей.[3]

Феликс дьо Божур, френски консул в Солун в края на XVIII век, пише в пътеписа си за Османската империя:

„ Пела се е издигала амфитеатрално на склона на един хълм, на върха на който е била крепостта, при сегашното малко село Ала клисе, населено с българи християни.[4] “

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Пела... населението му е изцяло българско... Българските жени в Пела минават за твърде целомъдрени.[5] “

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Алаклиси или Апостоли като българско село с 80 къщи.[6]

Селото е чифлик на Селим бей от рода на Евренос, който живеел в Солун, и на италианския евреин Саул Модиано. В 1867 година е построена нова църква „Св. св. Петър и Павел“, а от 1871 – 1872 година в селото работи и училище, построено срещу църквата.[7]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Алакилисе (Постол) (Alakilise (Postol),[8] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Апостоли (Απόστολοι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Агии Апостоли или Алах Клиса (Άγιοι Απόστολοι, Αλλάχ Κλίσα) е село с 80 християнски семейства.[9]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкият митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[10]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Постол (Али Клисе) брои 520 жители българи.[11]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[12] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Постал (Пела) има 720 българи екзархисти.[13] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[14]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

„ С. Апостол, 28/II, 1/2 ч. от Куфалово. Това село има 80 къщи, чифлик: 50 екзархийски и 30 патриаршистки. Поминъкът е земеделие, рибарство и рогозинарство. Селската черква и училище са в ръцете на гъркоманите, а екзархистите държат частна къща за училище. Последните признали Екзархията в 1904 г. За първа година се отваря българско училище.[15] “

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Απόστολοι) има 250 екзархисти и 250 патриаршисти.[9][16]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Постол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[17]

В Гърция

редактиране
 
Постол по време на Първата световна война

През войната селото е окупирано от гръцки части. Българската църква е осквернена от гъркомани, изгорени са църковнославянски книги.[18] След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Агии Апостоли (Άγιοι Απόστολοι) като село с 302 мъже и 258 жени.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Постол има 80 къщи славяни християни.[19]

Много от българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 19 имота на жители, преселили се в България.[9]

След Първата световна война, в 1924 година от Постол по официален път се изселват в България 99 българи.[2] В селото са заселени 675 гърци бежанци,[2] кариоти от България, заселени в периода 1918 - 1924 година, както и бежанци от Турция при обмена на население след Лозанския мир - от село Арнауткьой, Чаталджанско (жители на това село освен в Постол се заселват и в село Дионисиос на Халкидика), от село Неохори (Еникьой) на Галиполи (жители на Неохори са заселени и в Къпиняни (Ексаплатанос), Бозец (Атира) и Куфалово (Куфалия) и 8 семейства от Кюпли в Източна Тракия. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 403 души бежанци.[20] През 1924-1925 година от 150 къщи в България се изселват само 26 семейства, а гъркоманите остават в селото.[21] В 1947 година са заселени и 50 каракачански семейства от Леринско.[7]

От 28 юни 1918 година Постол под името Агии Апостоли е община, в която влизат и селата Грубевци, Рамел и Ливадица.[22] В 1922 година те са отделени от Постолската община и са присъединени към община Бозец. На 2 март 1926 година Постол е прекръстено на Палеа Пела,[23] а в 1975 година – на Пела.[24][2] Селото пострадва по време на Втората световна война и последвалата Гражданска война, като част от жителите му загиват и много емигрират.[2] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото живеят 750 местни жители, 750 бежанци и 50 власи.[2]

В 1957 година е построено ново училище, а старото е съборено.[7]

Поради исторически съображения общината е превърната в дем в 1989 година с президентски указ 592/21-12-1989.[25]

Според Тодор Симовски от 2374 жители в 1991 година половината са потомци на местни жители, а половината на бежанци.[2]

Землището на селото е богато, като основно се произвеждат жита, памук, овошки.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 560[2] 737[2] 1437[2] 1673[2] 1852[2] 2146[2] 2111[2] 2272[2] 2374[2] 2450 2398 2050

Личности

редактиране
 
Кръсте Мисирков
Родени в Постол
  •   Алекса Миндов, активист на Солунския български клуб[26]
  •   Андон Трайков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[27]
  •   Георгиос Карасманис (1951 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  •   Димитър Шимарданов (Δημήτριος Συμιρδάνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[28]
  •   Йоанис Крайчев (Ιωάννης Κραϊτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[28]
  •   Ката Мисиркова (1930 - 2012), писателка от Република Македония[29]
  •     Кръсте Мисирков (1874 – 1926), български публицист, ранен македонист
  •   Теодора Дзакри (р. 1970), гръцка юристка и политик
  •   Христо Гавазов, гъркоман и андарт, синът му е убит като българин през Втората световна война от активисти на ПАО[30]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.687
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 77. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Цветкова, Бистра. Паметна битка на народите. Варна, Държавно издателство, 1969. с. 125.
  4. ↑ Beaujour, Félix de. Voyage militaire dans l'empire Othman, Paris 1820, p. 197.
  5. ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 84 и 93.
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ а б в Η Πέλλα // Δήμος Πέλλας. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  8. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  9. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 28 юли 2019 г.
  10. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  14. ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  15. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  16. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723 и 871.
  18. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София, 1996, стр. 111.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 133.
  22. ↑ ΦΕΚ 152, 1918
  23. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  24. ↑ ΦΕΚ 97, τεύχος Α΄ 1926
  25. ↑ ΦΕΚ Α΄ 251 /29-12-1989
  26. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185, 194
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
  28. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  29. ↑ Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 31 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100731170854/http://dpmk.org/r.htm, посетен на 7 август 2009 
  30. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Постол&oldid=12351190“.