Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за съвременното селище. За античния град град вижте Пела. За бежанското селище вижте Неа Пела.

По̀стол[1] или понякога книжовно Апостол (на гръцки: Πέλλα, Пела, до 1926 година Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли, до 1975 Παλαιά Πέλλα, Палеа Пела, на турски: Alaklise, Алаклисе) е градче в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела в административна област Централна Македония. Постол има население от 2450 души (2001).

Постол
Πέλλα
Чешма в центъра на Постол
Чешма в центъра на Постол
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Площ 3 km²
Надм. височина 36 m
Население 2450 души (2001)
Пощенски код 580 05
Телефонен код 23820-3

ГеографияРедактиране

Постол е разположено на хълм на един километър от пътя Солун - Воден, в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро или Пазарското езеро между 1927 и 1937 година.

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

 
Античният град Пела на преден план, отзад е съвременният град

Край Постол са развалините на античния град Пела, на който в 1926 година е прекръстено селото. Пела е столица на Древна Македония от края на V век пр. Хр. до средата на II век пр. Хр., както и родно място на царете Филип II Македонски и Александър Македонски.

В Османската империяРедактиране

През първата половина на XV век в поземлен регистър към тимара на Хамза и Нусрет – ловци на мечки, са описани и селата Апостол и Текюр Бунаръ (вероятно Гераки, Берско), които преди това били мюлк на Иса бей, син на Евренос бей.[2]

Феликс дьо Божур, френски консул в Солун в края на XVIII век, пише в пътеписа си за Османската империя:

Пела се е издигала амфитеатрално на склона на един хълм, на върха на който е била крепостта, при сегашното малко село Ала клисе, населено с българи християни.[3]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Пела... населението му е изцяло българско... Българските жени в Пела минават за твърде целомъдрени.[4]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Постол като българско село с 80 къщи.[5]

Селото е чифлик на Селим бей от рода на Евренос, който живеел в Солун, и на италианския евреин Саул Модиано. В 1867 година е построена нова църква, посветена на Светите апостоли Петър и Павел, а от 1871 – 1872 година в селото работи и училище, построено срещу църквата.[6]

На австрийската военна карта селото е отбелязано като Алакилисе (Постол) (Alakilise (Postol), на картата на Кондоянис е отбелязано като Апостоли (Απόστολοι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Агии Апостоли или Алах Клиса (Άγιοι Απόστολοι, Αλλάχ Κλίσα) е село с 80 християнски семейства.[7]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкият митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Постол (Али Клисе) брои 520 жители българи.[9]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Постал (Пела) има 720 българи екзархисти.[11] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[12]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

С. Апостол, 28/II, 1/2 ч. от Куфалово. Това село има 80 къщи, чифлик: 50 екзархийски и 30 патриаршистки. Поминъкът е земеделие, рибарство и рогозинарство. Селската черква и училище са в ръцете на гъркоманите, а екзархистите държат частна къща за училище. Последните признали Екзархията в 1904 г. За първа година се отваря българско училище.[13]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Απόστολοι) има 250 екзархисти и 250 патриаршисти.[14][7]

Според Боривое Милоевич селото (Postol) има 80 къщи християни славяни.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Постол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]

В ГърцияРедактиране

 
Постол по време на Първата световна война

През войната селото е окупирано от гръцки части. Българската църква е осквернена от гъркомани, изгорени са църковнославянски книги.[16] След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Агии Апостоли (Άγιοι Απόστολοι) като село с 302 мъже и 258 жени.[7] Много от българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 19 имота на жители, преселили се в България.[7]

След Първата световна война в Пела са заселени гърци бежанци - кариоти от България, заселени в периода 1918 - 1924 година, както и бежанци от Турция при обмена на население след Лозанския мир - от село Арнауткьой, Чаталджанско (жители на това село освен в Постол се заселват и в село Дионисиос на Халкидика), от село Неохори (Еникьой) на Галиполи (жители на Неохори са заселени и в Къпиняни (Ексаплатанос), Бозец (Атира) и Куфалово (Куфалия) и 8 семейства от Кюпли в Източна Тракия. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 403 души бежанци.[17] През 1924-1925 година от 150 къщи в България се изселват само 26 семейства, а гъркоманите остават в селото.[18] В 1947 година са заселени и 50 каракачански семейства от Леринско.[6]

От 28 юни 1918 година Постол под името Агии Апостоли е община, в която влизат и селата Грубевци, Рамел и Ливадица.[19] В 1922 година те са отделени от Постолската община и са присъединени към община Бозец. На 2 март 1926 година Постол е прекръстено на Палеа Пела,[20] а в 1975 година – на Пела.[21]

В 1957 година е построено ново училище, а старото е съборено.[6]

Поради исторически съображения общината е превърната в дем в 1989 година с президентски указ 592/21-12-1989.[22] С плана Каподистрия демът е разширен досегашните си размери.

ЛичностиРедактиране

 
Кръсте Мисирков.
Родени в Постол
  •   Алекса Миндов, активист на Солунския български клуб[23]
  •   Андон Трайков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[24]
  •   Георгиос Карасманис (1951 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  •   Димитриос Симирданис (Δημήτριος Συμιρδάνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[25]
  •   Йоанис Крайцис (Ιωάννης Κραϊτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[25]
  •   Йордана Слатникова или Слотникова (1924 – 1948), гръцка комунистка[26]
  •   Ката Мисиркова (1930 -), писателка от Северна Македония[27]
  •     Кръсте Мисирков (1874 – 1926), български публицист, ранен македонист
  •   Теодора Дзакри (р. 1970), гръцки политик
  •   Христо Гавазов, гъркоман и андарт, синът му е убит като българин през Втората световна война от активисти на ПАО[28]

БележкиРедактиране

  1. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.687
  2. Цветкова, Бистра. Паметна битка на народите. Варна, Държавно издателство, 1969. с. 125.
  3. Beaujour, Félix de. Voyage militaire dans l'empire Othman, Paris 1820, p. 197.
  4. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 84 и 93.
  5. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  6. а б в Δήμος Πέλλας
  7. а б в г д Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 28 юли 2019 г.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 147.
  10. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1993, стр. 126.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102-103.
  12. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  13. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  14. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723 и 871.
  16. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София, 1996, стр. 111.
  17. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  18. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 133.
  19. ΦΕΚ 152,1918
  20. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  21. ΦΕΚ 97, τεύχος Α΄ 1926
  22. ΦΕΚ Α΄ 251 /29-12-1989
  23. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185, 194
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723.
  25. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  26. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  27. Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония
  28. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185