Тази статия е за съвременното селище. За античния град град вижте Пела. За бежанското селище вижте Неа Пела.

По̀стол[1] или понякога книжовно Апостол (на гръцки: Πέλλα, Пела, до 1926 година Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли, до 1975 година Παλαιά Πέλλα, Палеа Пела, на турски: Alaklise, Алаклисе) е градче в Егейска Македония, Гърция, в дем Пела в административна област Централна Македония.

Постол
Πέλλα
Чешма в центъра на Постол
Чешма в центъра на Постол
Гърция
40.7617° с. ш. 22.5264° и. д.
Постол
Централна Македония
40.7617° с. ш. 22.5264° и. д.
Постол
Воденско
40.7617° с. ш. 22.5264° и. д.
Постол
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Площ3 km²
Надм. височина60 m
Население2455 души (2001 г.)
818 души/km²
Постол в Общомедия

География редактиране

Постол е разположено на 60 m надморска височина на хълм на един километър от пътя Солун - Воден, в северозападния край на Солунското поле или Пазарското поле, оформено след пресушаването на Ениджевардарското езеро или Пазарското езеро между 1927 и 1937 година.[2]

История редактиране

Античност редактиране

 
Античният град Пела на преден план, отзад е съвременният град

Край Постол са развалините на античния град Пела, на който в 1926 година е прекръстено селото. Пела е столица на Древна Македония от края на V век пр. Хр. до средата на II век пр. Хр., както и родно място на царете Филип II Македонски и Александър III Македонски.

В Османската империя редактиране

През първата половина на XV век в поземлен регистър към тимара на Хамза и Нусрет – ловци на мечки, са описани и селата Апостол и Текюр Бунаръ (вероятно Гераки, Берско), които преди това били мюлк на Иса бей, син на Евренос бей.[3]

Феликс дьо Божур, френски консул в Солун в края на XVIII век, пише в пътеписа си за Османската империя:

Пела се е издигала амфитеатрално на склона на един хълм, на върха на който е била крепостта, при сегашното малко село Ала клисе, населено с българи християни.[4]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Пела... населението му е изцяло българско... Българските жени в Пела минават за твърде целомъдрени.[5]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииАлаклиси или Апостоли като българско село с 80 къщи.[6]

Селото е чифлик на Селим бей от рода на Евренос, който живеел в Солун, и на италианския евреин Саул Модиано. В 1867 година е построена нова църква „Св. св. Петър и Павел“, а от 1871 – 1872 година в селото работи и училище, построено срещу църквата.[7]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Алакилисе (Постол) (Alakilise (Postol),[8] на картата на Кондоянис е отбелязано като Апостоли (Απόστολοι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Агии Апостоли или Алах Клиса (Άγιοι Απόστολοι, Αλλάχ Κλίσα) е село с 80 християнски семейства.[9]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкият митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[10]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Постол (Али Клисе) брои 520 жители българи.[11]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[12] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Постал (Пела) има 720 българи екзархисти.[13] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[14]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

С. Апостол, 28/II, 1/2 ч. от Куфалово. Това село има 80 къщи, чифлик: 50 екзархийски и 30 патриаршистки. Поминъкът е земеделие, рибарство и рогозинарство. Селската черква и училище са в ръцете на гъркоманите, а екзархистите държат частна къща за училище. Последните признали Екзархията в 1904 г. За първа година се отваря българско училище.[15]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Απόστολοι) има 250 екзархисти и 250 патриаршисти.[9][16]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Постол е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[17]

В Гърция редактиране

 
Постол по време на Първата световна война

През войната селото е окупирано от гръцки части. Българската църква е осквернена от гъркомани, изгорени са църковнославянски книги.[18] След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Агии Апостоли (Άγιοι Απόστολοι) като село с 302 мъже и 258 жени.[9]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Постол има 80 къщи славяни християни.[19]

Много от българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 19 имота на жители, преселили се в България.[9]

След Първата световна война, в 1924 година от Постол по официален път се изселват в България 99 българи.[2] В селото са заселени 675 гърци бежанци,[2] кариоти от България, заселени в периода 1918 - 1924 година, както и бежанци от Турция при обмена на население след Лозанския мир - от село Арнауткьой, Чаталджанско (жители на това село освен в Постол се заселват и в село Дионисиос на Халкидика), от село Неохори (Еникьой) на Галиполи (жители на Неохори са заселени и в Къпиняни (Ексаплатанос), Бозец (Атира) и Куфалово (Куфалия) и 8 семейства от Кюпли в Източна Тракия. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 403 души бежанци.[20] През 1924-1925 година от 150 къщи в България се изселват само 26 семейства, а гъркоманите остават в селото.[21] В 1947 година са заселени и 50 каракачански семейства от Леринско.[7]

От 28 юни 1918 година Постол под името Агии Апостоли е община, в която влизат и селата Грубевци, Рамел и Ливадица.[22] В 1922 година те са отделени от Постолската община и са присъединени към община Бозец. На 2 март 1926 година Постол е прекръстено на Палеа Пела,[23] а в 1975 година – на Пела.[24][2] Селото пострадва по време на Втората световна война и последвалата Гражданска война, като част от жителите му загиват и много емигрират.[2] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото живеят 750 местни жители, 750 бежанци и 50 власи.[2]

В 1957 година е построено ново училище, а старото е съборено.[7]

Поради исторически съображения общината е превърната в дем в 1989 година с президентски указ 592/21-12-1989.[25]

Според Тодор Симовски от 2374 жители в 1991 година половината са потомци на местни жители, а половината на бежанци.[2]

Землището на селото е богато, като основно се произвеждат жита, памук, овошки.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 560[2] 737[2] 1437[2] 1673[2] 1852[2] 2146[2] 2111[2] 2272[2] 2374[2] 2450 2398

Личности редактиране

 
Кръсте Мисирков
Родени в Постол
  •   Алекса Миндов, активист на Солунския български клуб[26]
  •   Андон Трайков, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[27]
  •   Георгиос Карасманис (1951 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  •   Димитър Шимарданов (Δημήτριος Συμιρδάνης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[28]
  •   Йоанис Крайчев (Ιωάννης Κραϊτσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[28]
  •   Йордана Слатникова или Слотникова (1924 – 1948), гръцка комунистка[29]
  •   Ката Мисиркова (1930 - 2012), писателка от Република Македония[30]
  •     Кръсте Мисирков (1874 – 1926), български публицист, ранен македонист
  •   Теодора Дзакри (р. 1970), гръцка юристка и политик
  •   Христо Гавазов, гъркоман и андарт, синът му е убит като българин през Втората световна война от активисти на ПАО[31]

Бележки редактиране

  1. Бабев, Иван. Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.687
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 77. (на македонска литературна норма)
  3. Цветкова, Бистра. Паметна битка на народите. Варна, Държавно издателство, 1969. с. 125.
  4. Beaujour, Félix de. Voyage militaire dans l'empire Othman, Paris 1820, p. 197.
  5. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 84 и 93.
  6. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. а б в Η Πέλλα // Δήμος Πέλλας. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
  8. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  9. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 28 юли 2019 г.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  14. Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
  15. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 83.
  16. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723 и 871.
  18. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, София, 1996, стр. 111.
  19. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. Бабев, Иван. Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 133.
  22. ΦΕΚ 152, 1918
  23. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  24. ΦΕΚ 97, τεύχος Α΄ 1926
  25. ΦΕΚ Α΄ 251 /29-12-1989
  26. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185, 194
  27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
  28. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  29. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-03.
  30. Биография на сайта на Дружеството на писателите на Македония, архив на оригинала от 31 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100731170854/http://dpmk.org/r.htm, посетен на 7 август 2009 
  31. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.185