Постоянен магнит

Постоянен магнит е изделие с различна форма, направено от магнитнотвърд материал с висока остатъчна магнитна индукция и съхраняващо намагнитеността си в продължение на дълго време. Постоянните магнити се използват като автономни (неизползващи енергия) източници на магнитно поле.

Феритови магнити

Независимо от формата, постоянните магнити имат два магнитни полюса северен магнитен полюс (N) и южен магнитен полюс (S). Aко се разреже магнита на две части ще се получат два нови магнита и всеки от тях ще има два полюса, като обяснение за това е микроструктурата на магнитния материал съдържаща поляризирани магнитни домени.

Пръв до извода, че постоянните магнити взаимодействат посредством създадените от тях полета, достига английският физик Майкъл Фарадей. Всеки магнит е източник на магнитно поле, което изпълва пространството около него и му придава нови свойства. Тези свойства се изразяват например в това, че на всеки друг магнит или електромагнит поставен в това поле, действа сила. Чрез магнитното поле на постоянния магнит магнитните сили действат от разстояние, като се пораждат сили в мястото, където се създава друго магнитно поле, например от магнитна стрелка на компас, в измерителен прибор от магнито-електричната система, в бобинката на шпулата на високоговорител, от въртенето в генератори за електрически ток или електродвигатели и др.).

Магнитното поле на земята действа на магнитната стрелка на компаса със сили, които я завъртат в посока север – юг.

Видове постоянни магнитиРедактиране

  • Бариево-стронциеви магнитнотвърди ферити – Ba/SrO·6 Fe2O3
  • Неодим-железо-бор магнити – Nd2Fe14B
  • Самарий-Кобалт магнити – SmCo5/Sm2Co17
  • Al-Ni-Co-Fe магнити ALNICO
  • Полимерни постоянни магнити (магнитопласти)

Вижте същоРедактиране