Прабългарски календар

(пренасочване от Прабългарския календар)

Прабългарският календар е хипотетична календарна система, с която вероятно са си служели прабългарите.

Източници редактиране

Единственият източник, от който се черпи информация за хипотетична календарна система на прабългарите, е т. нар. Именник на българските ханове. В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на прабългарски език, които може би означават календарни понятия. За свързването им с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е прабългарски, защото имената на владетелите са със сигурен прабългарски произход.

Сравнение с тюркски календари редактиране

Следната сравнителна таблица е направена въз основа на анализа на Омелян Прицак.[1]

Година Прабългарски
(Именник)
Старотюркски
(7 – 8 век)
Уйгурски
(13 – 17 век)
Туркменски Башкирски Казахски Хакаски Телеутски
мишка сомор
(čomor) [2]
küskü сычқан сысҡан тышқан кÿске қойон
„заек“
вол шегор,
σιγορ [3]
ud сығыр һыйыр
„крава“
сиыр інек улу
„дракон“
барс верени,
берени [4]
bars (перс.) bars (перс.) барс,
пәләң (перс.)
барыс барыс тÿлгÿ
„лисица“
йылан
„змия“
заек двлан
(davlan) [5]
tabïšɣan tavïšɣan таушқан ҡуян қоян хозан ат
„кон“
дракон lüi/lü (кит.) luu (кит.) лу балық луу лув килескі
„гущер“
қой
„овца“
змия диломъ
(čilom)[6]
yïlan yïlan йылан илан жылан чылан мечин
„маймуна“
кон има[7]
(шегоръ)
yunt,
yund
йылқы илҡы жылқы чылғы ит
„куче“
овца теку [8] qony qoin қой ҡой қой хой қақай
„свиня“ (монг.)
маймуна bičin bičin биҗин мишин маймыл,
мешін
кіжі
„човек“
чычқан
„мишка“
петел тох (čux) [9] takïɣu takïɣu тауқ тауыҡ тауық таңах тақаа
„петел“ (монг.)
куче етхь [10] it it ит эт ит турна
„жерав“
инек
„крава“
свиня дохсъ
(čočka) [11]
laɣzïn (?) toŋuz тоңуз доңгыз қара кейік öскі
„коза“
пар
„тигър“

Сравнение с китайски календар редактиране

1 – дзъ = шу (плъх) 7 – у = ма (кон)
2 – чоу = ню (вол) 8 – уей = ян (коза)
3 – ин = ху (тигър) 9 – шън = хоу (маймуна)
4 – мао = ту (заек) 10 – юй = дзи (петел)
5 – чън = лун (дракон) 11 – сю = гоу (куче)
6 – съ = шъ (змия) 12 – хай = джу (прасе)

Източници редактиране

  1. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.
  2. Съответства на тат. йомран „съсел“ от тюркския корен jomra-
  3. Съответства на турската дума sığır „говедо“.
  4. Според Pritsak (цит. лит.) съответства на пратюрк. börü „вълк“, заета в мар. пире, осет. бирæг. Но сравнявайки името на годината от телеутския циклов кръг, виждаме, че верени може да е табуистичното име за „дракон“ = „въже“ и да се сравни с чув. вĕрен, старотюрк. örgen „въже“. (Мудрак, цит. лит.)
  5. Прабълг. davlan съответства по правилото за ламбдаизма на старотюрк. tabïšɣan.
  6. Съответства на чув. çĕлĕн, старотюрк. yïlan „змия“.
  7. Според Pritsak (цит. лит.) тази дума е заета в мар. имне „кон“, като ги извежда от старотюрк. emlik at – „неязден кон, жребче“, но впоследствие приел значението „кон“. Мар. имне е вероятно заето от монг. – виж Фасмер (цит. лит.) под имнюшка. Виж Бешевлиев (цит. лит.) за мнението, че има е старобълг. прит. мест. за двойствено число.
  8. Съответства на чув. така „овен“, старотюрк. teke „козел“.
  9. Съответства на чув. чăхă, старотюрк. takïɣu кокошка < diakïɣu. Заета в унг. tyúk.
  10. Съответства на чув. йытă, старотюрк. it „пес“.
  11. Съответства на тат. чучка „свиня“.

Допълнителна литература редактиране

  • Бешевлиев, В. Първобългарите. История, бит и култура. Фондация „Българско историческо наследство“. Пловдив, 2008.
  • Мудрак, О. А. Заметки о языке и культуре дунайских булгар. Aspects of Comparative Linguistics, v. 1. Moscow: RSUH Publishers, 2005, с. 83 – 106.
  • Фасмер, M. Этимологический словарь русского языка. Москва. Прогресс, 1986.
  • Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Otto Harrassowitz-Wiesbaden, 1955.

Външни препратки редактиране