Правдино
Правдино е село в Югоизточна България. То се намира в община Стралджа, област Ямбол.
| Правдино | |
|---|---|
  Правдино  Правдино | |
| Общи данни | |
| Население | 77 души[1] (15 септември 2022 г.) 3,19 души/km² |
| Землище | 24,272 km² |
| Надм. височина | 133 m |
| Пощ. код | 8695 |
| Тел. код | 04753 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 58003 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Стралджа Атанас Киров (Атака, АБВ) |
| Правдино в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е свързано с асфалтов път със село Първенец и с черни пътища със съседните села Зорница, Житосвят, Малина и Добриново.
ИсторияРедактиране
На хълма Голямото Кале е съществувала римска крепост, от която и до днес се намират основи, включително на еднокорабна църква.[2]
В по-късни времена в района е минавал пътя за Цариград и в околните гори са се криели дружини на хайдути. Според местните легенди в района се е подвизавал Кара Кольо. През 1860 г. в селото се заселват голяма маса черкези, които се изселват през освобождението 1878 г. по силата на Берлинския договор. Старото му име е Доурукли (на Турски върх), или Доврукли. Преименувано е на Правдино през 1934 г.
РелигииРедактиране
По-голямата част от хората са православни християни, но има значително католическо присъствие. В селото има два храма
- Православен храм „Свети Архангел Михаил“
- Източнокатолическа храм „Свети Йосиф“
Обществени институцииРедактиране
В селото има кметство и читалище. Кметът се назначава от общинската управа в гр. Стралджа. Особеното е в религиозен аспект, макар и малко по жители, селото разполага и с две църкви – православна и католическа
Културни и природни забележителностиРедактиране
В селото има православна и католическа църква. На 3 км източно от селото има минерален извор с лечебни качества. Ниските възвишения на юг и изток от селото – двете Калета (името е свързано с останките от римската крепост) и Бобата и течащата покрай тях река предават на селото чудесен изглед
Между с. Правдино и с. Малина се намира пещерата Каракольова дупка, носеща името на подвизаващия се в този район хайдутин Кара Кольо.
Редовни събитияРедактиране
Традиционно съборът на селото се празнува на 7 ноември. В последните години това става в последната неделя преди тази дата.
ГалерияРедактиране
Изглед към селото от „Голямото Кале“
Православната църква и паметника на загиналите във войните
Хълмът „Голямото Кале“
Административната сграда в центъра на селото
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 48.
