Отваря главното меню

Второто правителство на Андрей Луканов е осемдесетото правителство на Народна република България, назначено с решение на 7-мото Велико Народно събрание от 21 септември 1990 г.[1] То е оглавявано от Андрей Луканов (БСП) и управлява страната до 20 декември 1990 г., след което е наследено от правителството на Димитър Попов[2].

Правителство на Андрей Луканов 2
Flag of Bulgaria.svg 80-о правителство на България
Период
Сформирано 21 септември 1990
Разпуснато 20 декември 1990
Личности и партии
Председател Андрей Луканов
Партия(и) БСП
Държавен глава Желю Желев
Първоначален състав
Министри 17
~ мъже 15
~ жени 2
Хронология
Избори 1990
Назначено от 7 ВНС
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Луканов 1
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Попов

ПолитикаРедактиране

След мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990 г. България е банкрутирала от гледна точка на световния пазар. Това означава край на търговията със Запада – не може да се извършва нито внос, нито износ на стоки, защото банковите разплащания не функционират. Това веднага се отразява на икономиката – икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки. Настъпва период, който остава в историята като „Гладната Луканова зима”.

В началото на ноември 1990 г. Съюзът на демократичните сили изявява готовност да поеме управлението, като допуска участието на представители на БСП в кабинета. Същевременно в Софийския университет е обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на БСП и привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение на България. Стачката се разпространява и в други учебни заведения и получава подкрепа от страна на преподаватели, като занятията спират.

В средата на ноември същата година СДС призовава към масови протестни митинги срещу правителството и иска вот на недоверие, а КТ Подкрепа обявява обща политическа стачка за 26 ноември. След като от 26 ноември нататък страната е парализирана от протести, Луканов е принуден да подаде оставка на 29 ноември 1990 г. и на 30 ноември същата година Великото народно събрание я гласува[3].

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, е образуван от политически дейци на БСП и независими експерти.

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 18 министри и един председател[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Андрей Луканов БСП  
зам. председател на Министерския съвет Георги Пирински БСП  
зам. председател на Министерския съвет,
финанси
Белчо Белчев БСП  
зам. председател на Министерския съвет Нора Ананиева БСП  
външноикономически връзки Атанас Папаризов БСП  
индустрия, търговия и услуги Валери Цеков БСП  
култура Димо Димов безпартиен  
наука и висше образование Илия Конев БСП  
строителство, архитектура и благоустройство Иван Кръстев БСП  
транспорт и съобщения Атанас Попов БСП  
земеделие и хранителна промишленост Тодор Пандов БСП  
околна среда Александър Александров БСП  
външни работи Любен Гоцев БСП  
народна отбрана Йордан Мутафчиев безпартиен  
вътрешни работи Пенчо Пенев БСП  
заетост и социални грижи Емилия Масларова БСП  
здравеопазване Иван Черноземски безпартиен  
народна просвета Матей Матеев БСП  
правосъдие Ангел Джамбазов (и.д.) БСП  

В краткия период на управление не са правени промени в правителството.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Българските политически водители 1879-1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

БележкиРедактиране

  1. Решение на Великото народно събрание от 22 септември 1990 г. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 77 от 25 септември 1990 г.
  2. а б Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 347-350.
  3. Кралевска, Нася. Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията. София, Работилница за книжнина „Васил Станилов“, 2011. ISBN 978-954-8248-89-1. с. 325.