Отваря главното меню

Шестото правителство на България е правителство на Княжество България, назначено с Указ № 565 от 1 юли 1881 г.[1] на княз Александър I Батенберг и е под прякото ръководство на княза. Управлява до 23 юни 1882 г.[2] в условия на така наречения „Режим на пълномощията“, след което е наследено от правителство на Леонид Соболев. Това е единственото българско правителство без министър-председател[3].

Шесто правителство
Flag of Bulgaria.svg 6-о правителство на България
Период
Сформирано 1 юли 1881
Разпуснато 23 юни 1882
Личности и партии
Партия(и) Консервативна партия
Държавен глава Александър I
Първоначален състав
Министри 6
~ мъже 6
~ жени 0
Хронология
Назначено от Александър I
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Ернрот
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Соболев

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

ПолитикаРедактиране

Непосредствено след като II Велико народно събрание приключва работата си, е образуван нов кабинет без министър-председател. в който водеща роля имат консерваторите и руските генерали. Князът умело използва офицерите и руското влияние, за да утвърди позициите си след преврата[3].

По време на едногодишното си управление правителството провежда редица конструктивни реформи: Министерството на външните работи/дела/ и изповеданията е преустроено в по модерен европейски образец, образуван е Държавен съвет (приема се проектът на либералите за изборност на част от членовете му), жандармерията преминава под властта на Военното министерство. Организирана е комисия за разрешаване на чифликчийския въпрос, одобрени са правила за строежа на частни здания, назначена е Комисия за изпълнение, допълнение и привеждане в ред на съдопроизводството. Изработени са първите учебни програми и устав на Педагогическото училище.[4][3]

Правителството провежда безкомпромисна политика спрямо политическите си противници. Водачите на Либералната партия Драган Цанков и Петко Славейков са интернирани, направена е добавка към „Закона за печата“, предвиждаща да се иска разрешение на МВР/Д/ за издаването на вестник. Одобрен е закон, който затруднява свикването на протесни събрание и митинги. Разпуснат е Опълченският комитет. Подготвя се нов закон за чиновниците, издадени са правила за водене на статистиката, за пощите и телеграфите, за реорганизиране на финансовото министерство и събирането на „беглика“ и „арчима“ (вид данъци), приет е „Закон за окръжните и околийските началници“.[4][3]

Разрешаването на проблеми, свързани с железопътния транспорт, заемат водешо място във външната политика на кабинета. Консерваторите застават за изгодния за националните нинтереси проект на френската фирма „Шестбан“ за строителството на българската железопътна мрежа. Руските генерали и дипломатическият агент Хитрово поддържат офертата на руската фирма „Гинсбург-Струве“. Разногласията в кабинета по железопътния въпрос обтягат българо-руските отношения. Опитите за стабилизиране на вътрешнополическата обстановка в странта чрез образуването на нов коалиционен кабинет с участието на умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите завършват без успех.[4][3]

Противоречията между двете групировки по отношение на Режима на пълномощията се оказват непреодолими. За да се разреши кризата, княза за пореден път използва авторитета на Русия и на 15 април 1892 г. при посещението си в Петербург успява да убеди император Александър III да отзове дипломата Хитрово и да изпрати в България руския генерал Леонид Соболев, който да оглави новия кабинет.[4][3]

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Александър I Батенберг, е образуван от представители на Консервативната партия и руски генерали, начело на военното министерство и на министерството на вътрешните работи.

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 6 министри[3].

министерство име партия
военен Владимир Крилов военен  
финанси Георги Желязкович Консервативна партия  
правосъдие Георги Теохаров безпартиен  
външни работи и изповедания Константин Стоилов (упр.) Консервативна партия  
народно просвещение Константин Иречек безпартиен  
вътрешни работи Арнолд Ремлинген (упр.) военен  

Промени в кабинетаРедактиране

от 30 юли 1881Редактиране

  • След промените от 30 юли външните работи и изповеданията оглавява:
министерство име партия
външни работи и изповедания Георги Вълкович Консервативна партия  

от 31 декември 1881Редактиране

министерство име партия
вътрешни работи Григор Начович Консервативна партия  

от 15 април 1882Редактиране

министерство име партия
военен Иван Лесовой (упр.) военен  

от 21 юни 1882Редактиране

  • До изтичане на мандата на правителството военното министерство се оглавява от генерал:
министерство име партия
военен Александър Каулбарс военен  

СъбитияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Димитров, Илчо. „Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението“. София, Издателство на „ОФ“, 1972.
  • Стателова, Елена и др. „История на България“. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

БележкиРедактиране

  1. ДВ. Указ № 565 от 1 юли 1881 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 47 от 10 юли 1881 г.
  2. а б Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 08.03.2015)
  3. а б в г д е ж Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 25-28.
  4. а б в г Димитров 1972, с. 134-140.
  5. Стателова 1999, с. 29-30.
  6. Димитров 1972, с. 109.
  7. Димитров 1972, с. 102-103, 112.
  8. Димитров 1972, с. 117.
  9. Димитров 1972, с. 123.
  10. Димитров 1972, с. 129.