Отваря главното меню

Първото Правителство на Петко Каравелов е второ правителство на Либералната партия и четвърто начело на Княжество България. Назначено е с Указ № 735 от 28 ноември 1880 г.[1] на Александър I Батенберг[2] и управлява страната до наследяването си на 27 април 1881 г.[1] от правителство на Казимир Ернрот[3].

Правителство на Петко Каравелов
Flag of Bulgaria.svg 4-то правителство на България
Период
Сформирано 28 ноември 1880
Разпуснато 27 април 1881
Личности и партии
Председател Петко Каравелов
Партия(и) Либерална партия
Държавен глава Александър I
Първоначален състав
Министри 4
~ мъже 4
~ жени 0
Хронология
Избори 1880
Назначено от 2 Обикновено Народно събрание
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Цанков 1
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Ернрот

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

ПолитикаРедактиране

Новото правителство продължава активната законодателна дейност на своите предшественици. Приети са „Закон за българското поданство“ и „Закон за подобрение положението на земеделческото население по господарските и чифликчийските земи“. Допуснатите грешки при разрешаването на редица стопански проблеми, както и противоречията в партията на либералите по отношение практиката на управление отслабват политическото ѝ влияние в страната. Окончателно се обособяват две либерални течения – умерено и крайно[3].

Във външната политика на Каравеловото правителство изпада в международна изолация. Рязко се обтягат българо-турските отношения във връзка с опитите на кабинета да провежда независима политика. Силното руско влияние в България и нерешените въпроси по жп линията Русе-Варна (в нея са инвестирани значителни английски капитали) стават причина Великобритания да застане в подкрепа на турските земевладелци при разрешаване на поземления въпрос. Възползвайки се от противоречията между либералите и от смъртта на император Александър II, княз Александър I Батенберг извършва държавен преврат и възлага на ген. Казимир Ернрот да образува служебно правителство[3].

СъставянеРедактиране

Кабинетът, оглавен от Петко Каравелов, е образуван от членове на Либералната партия (умерени и крайни либерали) и руски генерал начело на военното министерство.

КабинетРедактиране

 
Петко Каравелов (седналият вдясно) с политически съмишленици и приятели.

Сформира се от следните 5 министри[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Петко Каравелов Либерална партия  
външни работи и изповедания Никола Стойчев Либерална партия  
вътрешни работи Драган Цанков Либерална партия  
народно просвещение Петко Славейков Либерална партия  
финанси Петко Каравелов Либерална партия  
правосъдие Петко Каравелов (упр.) Либерална партия  
военен Казимир Ернрот военен  

Промени в кабинетаРедактиране

от 17 декември 1880Редактиране

министерство име партия
вътрешни работи Петко Славейков Либерална партия  
народно просвещение Михаил Сарафов Либерална партия  

СъбитияРедактиране

  • 10 декември 1880 – Закон за съдене на министрите урежда подвеждането на представителите на изпълнителната власт под отговорност в случай на измяна или злоупотреби. Използван е за преследване на бивши министри през 1903 и 1910-1913 година.[1]
  • 17 декември 1880 – Обнародван е първият избирателен закон на Княжество България[4], въвеждащ мажоритарна система за следващите тридесет години.
  • декември 1880 – В нарушение на конституцията Народното събрание предоставя законодателни пълномощия на кабинета. Според решението на парламента издадените от правителството закони са валидни само за мандата на Каравелов и при последващо утвърждаване от депутатите.[5][6]
  • януари 1881 – Инициатива на българското правителство пред силите-гарантки на Берлинския договор за въвеждане на реформи в османска Македония пропада.[5]
  • 1 март 1881 – Народоволци убиват руския император Александър II.[7] С наследника му Александър III в Русия надделяват привържениците на самодържавието, които са против Търновската конституция и управлението на либералите в България.[8]
  • 27 април 1881 – Княз Александър Батенберг и военният министър Казимир Ернрот извършват държавен преврат. Правителството на Каравелов е свалено от власт, а малко по-късно е установен Режимът на пълномощията.[7]

ЛитератураРедактиране

  • Радев, Симеон. „Строителите на съвременна България“. Том 1. София, Български писател, 1990 г.
  • Стателова, Елена и др. „История на България“. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

БележкиРедактиране

  1. а б в Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, посетен на 1 март 2015)
  2. ДВ. Указ № 334 от 24 ноември 1879 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 1 декември 1879 г.
  3. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN ISBN 954-528-790-X. с. 20-22.
  4. Стателова 1999, с. 21.
  5. а б Стателова 1999, с. 23-24.
  6. Радев 1990, с. 245.
  7. а б Стателова 1999, с. 27-28.
  8. Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 63