Правителство на Пенчо Златев

Правителство на Пенчо Златев е петдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 21 април 1935 г., след което е наследено от правителството на Андрей Тошев[2].

Правителство на Пенчо Златев
 52-ро правителство на България
Общи
Държавен главаБорис III
ПредседателПенчо Златев
Сформиране22 януари 1935
Разпускане21 април 1935
Първоначален състав
Коалициябезпартийни
Министри7
~ мъже7
~ жени0
Хронология
Назначено отБорис III
Георгиев 1
Тошев

Политика

редактиране

Кабинетът е първият от т.нар. преходни кабинети. Задачата им е концентриране на цялата политическа власт в ръцете на цар Борис III и неговото обкръжение. Новата роля на монарха е продиктувана както от засилените антимонархически тенденции в българското общество, така и от очертаващата се реална опасност от нов световен военен конфликт. Царят е убеден, че яростното противопоставяне между многобройните политически групировки в страната ще доведе до участието на България във войната и до нова национална катастрофа[2].

Поемайки властта, цар Борис III се надява не само да запази държавата извън конфликта, но и лавирайки между интересите на Великите сили, да осъществи националното обединение[2].

Съставяне

редактиране

Кабинетът, оглавен от Пенчо Златев, е образуван от дейци на офицерската организация „Военен съюз“ и граждански експерти.

Сформира се от следните 7 министри.[2].

министерство име партия
министър-председател Пенчо Златев военен
външни работи и изповедания Константин Батолов безпартиен
вътрешни работи и народно здраве Крум Колев военен
народно просвещение Тодор Радев военен
финанси Михаил Календеров (упр.) безпартиен
правосъдие Михаил Календеров безпартиен
война Пенчо Златев военен
народно стопанство Янаки Моллов Народно социално движение
съобщения Никола Захариев безпартиен

Промени в кабинета

редактиране

от 29 януари 1935

редактиране
министерство име партия
финанси Михаил Календеров безпартиен
правосъдие Любен Диков Народно социално движение

Литература

редактиране
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
  1. ДВ. Указ № 21 от 22 януари 1935 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 22 януари 1935 г.
  2. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 182-184.