Правокрили

разред насекоми

Правокрили (Orthoptera) е клас насекоми, включващ скакалци, щурци и други. Разредът е разделен на два подразреда: Caelifera и Ensifera. Над 20 000 вида правокрили се срещат по света.[1] Насекомите от разреда имат непълна метаморфоза и издават скърцащи звуци, търкайки крилата си или краката си, които имат редици от неравности. Ухото се намира в предния голям пищял при щурците или в първия коремен сегмент при скакалците.[2] Тези насекоми използват вибрации, за да намират други индивиди. Скакалците могат да прегъват крилата си (тоест те са новокрили насекоми).

Правокрили
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Шестокраки (Hexapoda)
клас:Насекоми (Insecta)
подклас:Крилати насекоми (Pterygota)
инфраклас:Новокрили насекоми (Neoptera)
(без ранг):Polyneoptera
разред:Правокрили (Orthoptera)
Научно наименование
Olivier, 1789
Обхват на вкаменелости
Правокрили в Общомедия
[ редактиране ]
Metrioptera roeselii.

Разредът еволюира преди около 300 милиона години, а разделянето му на два подразреда се случва преди около 256 милиона години.

Описание

редактиране

Правокрилите по принцип имат цилиндрично тяло, с удължени задни крака и мускулатура, развита за скачане. Имат челюсти за хапене и дъвчене и големи фасетни очи, като в зависимост от вида, могат да имат светлочувствителни органи. Антените имат множество стави и приличат на нишки с различна дължина.[2]

Първият и третият сегмент на гърдите са по-големи, докато вторият сегмент е много по-малък. Те имат два чифта криле, които покриват коремната област в състояние на покой. Предните криле са по-тесни от задните и твърди в основата си, докато задните са мембранести, с прави вени и множество напречни вени. В покой, задните криле са сгънати като ветрило под предните криле.

Употребата на звук е от съществено значение при ухажването, като повечето видове имат свои отличителни песни.[3] Повечето скакалци снасят яйцата си в земята или върху растителност. След излюпване малките нимфи приличат на възрастни индивиди, но не разполагат с криле. Също така те могат да имат коренно различна окраска от възрастните. Чрез последователно линеене нимфите развиват крила и се превръщат в зрели индивиди.[2] Броят на процесите на линеене зависи от вида. Растежът също варира в широки граници и може да отнема от няколко седмици до няколко месеца, в зависимост от наличието на храна и метеорологичните условия.

Взаимоотношение с хората

редактиране

Няколко вида скакалци се считат за вредители. Скакалците са способни да унищожат цели поля с реколта за броени дни. Някои видове могат да изядат теглото си само за ден.[4] Индивидите се събират на рояци, наброяващи до 80 милиона индивида и обхващащи над 1000 km2.[4] Тези насекоми се хранят главно с треви и плевели, но във времена на суша и големи популации, те се хранят и със селскостопанска реколта.

Филогения

редактиране
Orthoptera
Ensifera

Grylloidea  




Rhaphidophoroidea  



Tettigonoidea  



Elcanidea



Oedischiidea



Gryllavoidea



Schizodactyloidea  




Caelifera
Tridactylidea

Tridactyloidea  



[2 изчезнали надсемейства]



Acrididea

Tetrigoidea  


Acridomorpha

Eumastacoidea  




Pneumoroidea  




Pyrgomorphoidea  



Acridoidea  








Източници

редактиране
  1. Orthoptera – Grasshoppers, Locusts, Crickets, Katydids // Посетен на 6 септември 2017.
  2. а б в Hoell, H.V., Doyen, J.T. & Purcell, A.H. Introduction to Insect Biology and Diversity, 2nd ed. Oxford University Press, 1998. ISBN 978-0-19-510033-4. с. 392 – 394.
  3. Imes, Rick. The practical entomologist. Simon and Schuster, 1992. ISBN 978-0-671-74695-7. с. 74 – 75.
  4. а б Society, National Geographic. Locusts, Locust Pictures, Locust Facts – National Geographic // Архивиран от оригинала на 2010-02-07. Посетен на 11 април 2016.