Правото черво, наричано още ректум (на латински: rectum) е последната част от дебелото черво, която завършва при аналния канал. Основната му задача е да складира натрупаните фекалии. То е пряко продължение на сигмовидното ободно черво, като започва от входа на малкия таз, минава направо през тазовата кухина и завършва с ануса.

Право черво

Правото черво се състои от две части:

  • тазова част, разделяща се на:
    • надампуларна част
    • ректална ампула (на латински: ampulla recti) – разширение на правото черво, намиращо се преди ануса и имащо диаметър от 8 до 16 cm, но може да достига и до 30 – 40 cm при препълване.[1]
  • анална част (на латински: analis recti), която завършва с анус.

Стената на правото черво е плътна и еластична с равномерно развит мускулен слой. Лигавицата му съдържа множество жлези, които произвеждат голямо количество слуз.

В субмукозата на ректума са разположени малки венозни сплитове. Те осигуряват бърза резорбция на течностите. Това анатомично устройство благоприятства прилагането на някои лекарствени средства през ректума.

Видови особеностиРедактиране

  • При човек
  • При месоядни – при кучето се намират около сто лимфни възелчета в стената на правото черво и затова на лигавицата се виждат трапчинки[2].
  • При преживни – при говедо colon sigmoideum преминава без рязка граница в ректума. Стената на правото черво при говедото и коня е по-дебела от тази на дъговидното[2].
  • При кон – правото черво е дълго около 30 cm, с диаметър 10 cm и леко наклонено към аналния канал[2]. При кобила правото черво допира вентрално до тялото на матката и краниалната част на дорзалната повърхност на влагалището[3].
  • При свиня – правото черво е окачено на къс мезоректум и е обхванато от мастна тъкан[2]. Пролапсус на ректума се среща най-често при прасета над 23 кг[3].
  • При птици – правото черво е късо (10 cm), широко и има светлосив до зелен цвят. Започва вентрално на седми лумбосакрален прешлен и се явява продължение на илиума, и продължава назад като почти права тръба до клоаката[4].

ИзточнициРедактиране

  1. MEDUNIVER Анатомия Человека
  2. а б в г Гаджев, С. Анатомия на домашните животни, Том I, 2-ро изд. Стара Загора, самоизд., 2016. ISBN 978-954-487-140-6. с. 407 – 408.
  3. а б Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици, 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, самоизд., 2014. ISBN 978-954-487-126-0. с. 375 – 377.
  4. Гаджев, С. Анатомия на домашните птици, 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, Мая Стоянова Гаджева, 2019. ISBN 978-619-91431-0-0. с. 79 – 80.

ЛитератураРедактиране

  • Ковачев, Г. & Гигов, Ц. Анатомия на домашните животни, Том I. Земиздат, 1995, с.347