Право (1894 – 1903)

(пренасочване от Право (1894 - 1903))
Вижте пояснителната страница за други значения на Право.

„Право“ с подзаглавие Орган на политическите и духовните интереси на българското население в Турция е български вестник, излизал в София от 1894 до 1903 година в София под редакцията на Никола Наумов. Отговорен редактор е Васил П. Маков.

„Право“
година ΙΙ, брой 40 (48), 1 февруари 1903 г.
Информация
Начало12 ноември 1894 година
Край13 март 1903 година
Цена15 стотинки, годишен абонамент 8 лева
РедакторТома Карайовов, Христо Дойчинов
Главен редакторВасил Маков, Никола Наумов
Езикбългарски
Право в Общомедия
Годишнина Броеве Дата
I 1 – 50 12 ноември 1894 – 24 декември 1895
II 1 – 7 18 февруари 1896 – 10 май 1896
II [III] 1 (9) – 42 (50) 15 септември 1901 – 1903
II [IV] 43 13 март 1903

Брой 42 (50) не е открит. От II годишнина подзаглавието е Орган на политическите и икономическите интереси на българското население в Турция, а от третата годишнина – Орган на македоно-одринските интереси. От брой 11 отговорен редактор е Стефан Димитров, а от 30 – отново Васил П. Маков. От 43 брой редактор-стопанин е Наумов, а от 47 редактор. От 7 брой на II годишнина отговорен редактор е Христо Дойчинов. От III годишнина редактор отново е Наумов, а от 14 (22) до 25 (33) на същата годишнина редактор е и Тома Карайовов. Излиза всеки петък. Печата се в печатница „Напредък“, както и в „П. Даскалов“, „Просвещение“, „Б. Зилбер“, Централна печатница на П. Калъчев, „Иван К. Цуцев“, „Т. Пеев“ и Придворна печатница.

Към I годишнина излизат 15 притурки, към II – 2, на 4 и 9 юни, които редакцията смята за брой II, 8, към III годишнина – 3.[1]

В 1896 година вестникът спира и е възобновен в 1901 година.[2]

Вестникът е неофициален орган на ВМОК - против Борис Сарафов и за помирение с Иван Цончев, а по-късно на ВМОРО и е против „революционно надъхани хора с техния вестник „Реформи“. Изразява идеите на Задграничното представителство на ВМОРО, а според Пейо Яворов и лично на Гоце Делчев, който дава указания на Никола Наумов (отговорен редактор от брой 13) за статиите във вестника.[3]

Във вестника публикува етнографски материали без подпис Ефрем Каранов.[4]

Бележки редактиране

  1. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 167.
  2. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 151.
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 636.
  4. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 528.