Праехидно е българска пиеса, написана от творческия тандем Здрава Каменова и Гергана Димитрова. Пиесата е отличена с наградата „ИКАР“ на Съюза на Артистите в България за драматургия през 2012.[1]

Праехидно
АвторЗдрава Каменова,
Гергана Димитрова
Създаден2010
България
Първо издание2011 г.
 България
Издателство„Homo Ludens magazine“, 15/2011, Sofia
Оригинален езикбългарски
ISBNISBN 1311 – 5111

Праехидно е пиеса за еволюционните безпътици: на хората, на животните, на природата, на обществото. Това е пиеса за бързоразвиващите се технологии, за самодоволни учени, за изчезващи биологични видове, за разпадащо се семейство, за еколог-активист, който се опитва да промени света, но се проваля и остава един обикновен терорист.[2]

В пиесата се преплитат няколко сюжетни линии, всички те обединени от опитите на героите в тях да бъдат чути в свят все повече и повече отчужден от простите неща.

Героите нямат лица, те са гласове в тъмнината. Те нямат имена, сякаш те всички са изгубени във времето и пространството без шанс да влязат в контакт помежду си.

Действието се развива във всички посоки:

  • НАВЪТРЕ: внезапно от вкъщи изчезва мъж и отива сам в планината, обратно към природата и към същността си. Полицията и семейството му го търсят.
  • НАВЪН: животно от женски пол напуска гората си и отива отвъд, в света на хората, за да търси мъжки индивид.
  • НАГОРЕ: учени се опитват да построят космически асансьор.
  • НАДОЛУ: сателит наблюдава всичко и всеки на Земята.

Пиесата е въпрос: Може ли системата да бъде променена чрез насилие? Защо най-старият бозайник е заплашен от изчезване? Защо хората искат да отидат все по-далеч и по-далеч? Къде ще ни отведе това?

В пиесата са използвани цитати от Унабомбър Манифеста Индустриалното общество и неговото бъдеще.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране

Интервюта

редактиране