Практор

високопоставен данъчен служител във Втората българска държава

Пра̀ктор е високопоставен данъчен служител в средновековната държавна администрация, включително и във Втората българска държава, XIII-XIV век.[1]

В Клиторология на Филотей от IX век тя фигурира като титла от пети клас[2]. С оглед на по-късната ѝ употреба се счита, че има валидност на обобщаващ термин за всички данъчни служители в царството. За наличието на тази длъжност свидетелстват българските владетелски грамоти – Виргинската на Константин Тих Асен, Ватопедската на Иван Асен II, Мрачката на Иван Александър, Рилската и Витошката на Иван Шишман, а също така и в сигилия на деспот Алексий Слав.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3552.
  2. ТИТЛИ И ДЛЪЖНОСТИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО