Преброяване на населението в България (1956)

Преброяването на населението в България през 1956 година се състои на 1 декември. За първи път семейството става единица на наблюдение. Преброява се жилищния фонд без да се преброяват стопанските сгради. За първи път е извършена репрезентативна обработка на данните от преброяването на населението въз основа на 5 % извадка.[1]

Към 1 декември 1956 г. населението на страната е 7 613 709 души, от тях 3 799 356 (49,90 %) са мъже и 3 814 353 (50,10 %) са жени. Населението в градовете е 2 556 071 (33,57 %), а в селата е 5 057 638 (66,43 %).[2]

Резултати редактиране

Местоживеене и пол редактиране

Население по местоживеене и пол:[2]

Всичко Мъже Жени Жени на
1000 мъже
Общо 7 613 709 3 799 356 3 814 353 1004
В градовете 2 556 071 1 276 670 1 279 401 1002
В селата 5 057 638 2 522 686 2 534 952 1005
Относителен дял на
градското население
33,57 % 33,47 % 33,54 %

Етнически състав редактиране

Численост и дял на етническите групи:[3]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 7 613 709 100.00
Българи 6 506 541 85.45
Турци 656 025 8.61
Цигани 197 865 2.59
Друга 253 278 3.32
Не се самоопределя

Вижте също редактиране

Източници редактиране