Отваря главното меню

Превратът в България от 1881 г. се състои на 27 април 1881 г. В дъното на преврата стои княз Александър I Батенберг, подкрепян от Руската империя и подпомогнат от военния министър генерал Казимир Ернрот и консервативната партия. Превратът сваля правителството на Петко Каравелов и суспендира Търновската конституция. Сред причините за преврата са ограничените права, които конституцията дава на управляващия княз Батенберг.[1] По-ранните опити да направи нещо по въпроса срещат твърдата съпротива на император Александър II.

Преврат в България (1881)
преврат
Място Княжество България
Датировка 27 април 1881 г.
Резултат Режим на пълномощията

След убийството на императора през 1881 г. Батенберг заминава за погребението на императора, където уговаря новия руски император Александър III да го подкрепи. В резултат на това руското правителство започва да разглежда възможностите за промяна на формата на управление на България и евентуално въвеждане на абсолютна монархия, но в крайна сметка се произнася в полза на временно преустановяване на действието на Търновската конституция от свикано Велико народно събрание. Съгласие за действия в тази посока е получено и от руските съюзници Германия и Австро-Унгария.[2]

Веднага след като се завръща в България на 16 април, княз Александър започва подготовка за преврата.[3] На 27 април 1881 г. той издава прокламация, с която назначава нов кабинет начело с военния министър Казимир Ернрот и свиква Велико народно събрание, което да увеличи правомощията или да приеме абдикацията му. Прокламацията е посрещната благосклонно от Великите сили, Османската империя и съседните на България държави, а първоначално не предизвиква и силни реакции в българското общество, като дори крайните либерали заемат изчаквателна позиция.[4]

В деня на прокламацията княз Александър издава указ, който разделя страната на 5 области, начело на които застават „чрезвичайни комисари“. Комисарите поемат задачата да организират провеждане на избори за II Велико народно събрание. Организират се военни съдилища и започва полицейски терор и нарушение на избирателните права.[5] Събранието дава изключителни права на Батенберг да управлява чрез укази в продължение на 7 години от 1881 до 1888 г. Все пак този период, известен като „Режим на пълномощията“ продължава до 1883 г., когато Търновската конституция е възстановена.

БележкиРедактиране

  1. Николова 1983, с. 219 – 220.
  2. Цачевски 2013, с. 245 – 247.
  3. Цачевски 2013, с. 254.
  4. Цачевски 2013, с. 270 – 276.
  5. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, София, 1983 стр. 219 – 220

ИзточнициРедактиране

  • Николова, В. и др. България. Кратък исторически справочник, том 3. София, 1983.
  • Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6.